Национален природонаучен музей при БАН: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Нов ключ за Категория:Научни институти на БАН: „природонаучен музей при БАН“, ползвайки HotCat |
Pavel Stoev (беседа | приноси) м добавени са директори на музея и датите, когато са го ръководили |
||
Ред 54:
=== Директори ===
* Paul Georg Heinrich Martin Reinhold Leverkühn (1893 – 1905)
* [[Иван Буреш]] (1914 – 1947)▼
*H. Gretzer (1905 – 1914)
* Нено Атанасов (1947 – ) ръководител на секция "Музей" в Института по зоология на БАН
*Николай Боев ( ) ръководител на секция "Музей" в Института по зоология на БАН
*Георги Пешев ( ) ръководител на секция "Музей" в Института по зоология на БАН
* [[Иван Костов (геолог)|Иван Костов]] (1974 – 1988)
* Красимир Кумански (1989 – 1993)
* [[Петър Берон (политик)|Петър Берон]] (1993 – 2005)
* Алекси Попов (2005 – 2011)
*Николай Спасов (2011 – 2020)
*Павел Стоев (2020 – )
== Експозиция ==
Line 72 ⟶ 78:
=== Птици ===
В тази част на експозицията се представя екзотичната авифауна чрез препарати на едри птици от всички континенти. Следват експонати, които показват почти всички разреди от съвременните птици, включително и техни български представители. Музеят е единственото място в България, където могат да се видят няколкостотин вида птици, вкл. и вече изчезнали от българската природа видове, като брадат лешояд (''Gypaetus barbatus''), момин жерав (''Anthropoides virgo''), както и видове, изчезнали или пред изчезване в света.<ref>Боев, З. 1991. Орнитологичните колекции на Националния природонаучен музей при БАН. – Historia naturalis bulgarica, 3: 37 – 48.</ref><ref>Боев, З. 1993. Националният природонаучен музей и природозащитата в България. – Historia naturalis bulgarica, 4: 78 – 86.</ref><ref>Боев, З. 1994. Националният природонаучен музей през годините. – Природа, БАН, 3: 88 – 94.</ref><ref>Боев, З. 1999. Птичите бисери на Националния природонаучен музей в София. – За птиците. Зима 1999 – 2000: 18.</ref>
Колекцията от птици надхвърля 12 000 екз.<ref>Боев, З. 1989. Богатствата от света. – в. „Работническо дело“, бр. 273/ 30.09.1989: 3.</ref>
| |||