Титан (спътник): Разлика между версии

Титан има [[видима яркост]], варираща между +7,9 и +8,7 в зависимост от разстоянието до Земята. иОрбитата сему постигае максималнопочти отдалечаванекръгова и е отдалечена от Сатурн на около 20 сатурнови радиуса. Може да бъде наблюдаван с малък [[телескоп]] (с поне 5 cm диаметър) или силен [[бинокъл]]. Дискът му достига диаметър от 0,8".

Титан е по-голям от [[Меркурий (планета)|Меркурий]] (но е значително по-лек) и е вторият по големина естествен спътник в [[Слънчева система|Слънчевата система]] след [[Ганимед (спътник)|Ганимед]]. Поради гъстата си атмосфера, отразяваща значително количество светлина, за Титан преди време се е смятало, че е по-голям от Ганимед. Титан е по-голям и по-масивен от [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]].

Титан има строеж, подобен на Ганимед, [[Калисто (спътник)|Калисто]], [[Тритон (спътник)|Тритон]] и вероятно Плутон. Съставен е от приблизително 50% [[лед]] и 50% скален материал. За скалното ядро се счита, че е с диаметър от 3400 km и е покрито от няколко слоя от лед с различна [[кристал]]на структура. Ядрото му може би е с висока температура. Поради значителните си размери Титан е най-плътнияплътният спътник в сатурновата система.

[[Файл:Titan multi spectral overlay.jpg|мини|ляво|Снимка с недействителни цветове, разкриваща атмосферата на Титан, направена от апарата [[Касини-Хюйгенс]] на [[26 октомври]] [[2004]] г.]]

Атмосферата на спътника се състои от 94% [[азот]] с около 6% [[метан]] и примеси от други [[въглеводород]]и и органични съединения (като [[бензен]], етан, [[диацетилен]], [[метилацетилен]], [[цианоацетилен]], [[ацетилен]] и [[пропан]]) както и [[въглероден диоксид]] и [[въглероден монооксид|монооксид]], [[цианоген]], [[водороден цианид]] и [[хелий]]. За тези съединения се счита, че се формират в горните слоеве на атмосферата на Титан под въздействието на слънчевата [[ултравиолетово лъчение|ултравиолетова радиация]], която разгражда метана и поражда гъстите оранжеви облаци. Титан няма собствено [[магнитно поле]] и понякога орбитата му е извън [[магнитосфера]]та на Сатурн, излагайки спътника на директното въздействие на [[слънчев вятър|слънчевия вятър]], който отнася в междупланетното пространство част от молекулите на атмосферата.

На повърхността температурата е около 94 [[келвин|K]], която е твърде ниска за [[сублимация]] на [[лед]]а и поради тази причина водни пари отсъстват от атмосферата. В ниските слоеве на атмосферата се наблюдават разпръснати облаци, съставени главно от метан и етан.

Дебелата атмосфера на Титан е непрозрачна и отразява голяма част от слънчевата светлина обратно в [[Космическо пространство|космоса]]. ЗаЗатова спускаемияспускаемият апарат Хюйгенс бешене невъзможное могъл да определи положението на Слънцето. иСчита засе, че и Сатурн също се счита че никога не е видим от повърхността на спътника. Според данните, събрани от Хюйгенс, на Титан се наблюдават периодични валежи от течен метан и други органични съединения, които се стичат по повърхността, образувайки реки. Възможно е на повърхността да се съдържа слой от органични съединения, нареченнаречени [[толин]]и, но за това липсват доказателства. Наличието на [[аргон|аргон-40]] в атмосферата сочи за наличието на [[криовулканизъм]] с изригвания от лед и [[амоняк]].

[[Файл:Titan globe.jpg|ляво|мини|200px|Светлият район [[Ксанаду (област на Титан)|Ксанаду]] е разположен вдясно от центъра на снимката]]

Съставените към [[2005]] г. карти на повърхността на Титан показват редуване на светли и тъмни терени, като се очертава светлата област, наречена [[Ксанаду (област на Титан)|Ксанаду]] с големина приблизително колкото [[Австралия]]. Ксанаду е открита при изследвания в [[инфрачервенИнфрачервено диапазонизлъчване|инфрачервения диапазон]] от телескопа [[Хъбъл (телескоп)|Хъбъл]] и апарата [[Касини-Хюйгенс]], ино нейниянейният състав е неизвестен. Наблюдения на ''Касини-Хюйгенс'' показват наличието на линейни черти на повърхността на спътника, за които някои учени считат, че са причинени от [[тектоника|тектонична активност]].

При близките си подходи към Титан, апаратът използва [[радар]] със синтетична апертура за [[алтиметрия]] (определяне височината на повърхността) и съставянесъставя на карти на части от повърхността на спътника. Резултатите разкриват сложна геология, съставена от гладки и набраздени части от повърхността. Данните сочат наличиетоза наличие на [[криовулканизъм]] – вероятно изригвания на вода, примесена с течен [[амоняк]]. Наблюдават се още черти, за които се смята, че са причинени от натрупвания на частици вследстие на ветрове, както и [[Ударен кратер|кратери]], запълнени с течни въглеводороди, вероятно чрез валежи. За изследваната повърхност в областта на северния полюс на Титан е характерен изключително равнияравният терен с вертикални отклонения от не повече от 50 метра.

Спускаемият апарат ''Хюйгенс'' снима светли хълмове със стичащи се по склоновете им тъмни „реки“ към тъмна равнина. Смята се, че хълмовете се сътоят от лед, а тъмният цвят на реките и равнините се придава от валежите от органични съединения.

Към края на 2007 г. данните от над 30 облитания на Титан, показва, че северниясеверният полюс е осеян с гигантски езера и морета. Около 60% от северния полюс на Титан (над 60º) е картографиран от радара на Касини. 15% от картографираната повърхност представлява около 400 езера. 70% са големи, надвишаващи 26 000 km².

На Титан се наблюдават вулкани. Предполага се, че коритата на новооткритите езера са рухнали кратери на вулкани. Вулканите на Титан са предимно криогенни – те бълват изключително студен течен метан, етан и амоняк. Някои учени предвиждатпредполагат изхвърлянето и на течна вода, разтопена от химични процеси, но тя би била с примеси от органични вещества. Криовулканите са причина за презареждането на атмосферата на Титан. Предполага се, че може да има и вулкани, бълващи магма, но това е малко вероятно.

На снимката вдясно са видни два ледени блока, по-големият от които вляво е голям около 15 cm, а централнияцентралният е около 4 cm на разстояние от 85 cm от апарата. За овалната форма на обектите се предполага, че е вследствие на ерозия под въздействието на валежи и други повърхностни явления. За повърхностния материал като цяло се счита, че се е съставен от въглеводороди с атмосферен произход.

На [[15 октомври]] [[1997]] г. от военовъздушната база в [[Кейп Канаверъл]] в [[САЩ]] е изстрелян апаратът [[Касини-Хюйгенс]] – съвместен проект на [[Европейска космическа агенция|европейската]], [[НАСА|американската]] и [[Италианска космическа агенция|италианската]] космическикосмическа агенцииагенция, за изследване в подробности на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] и неговия спътник Титан. Апаратът влезевлиза в орбита около Сатурн през юни 2004 г. и се сближи за първи път се сбижава с Титан през октомври същата година. На [[25 декември]] [[2004]] г. (3 седмици преди следващия си близък подход), от [[орбитален модул|орбиталнияторбиталния модул]] на „Касини“ се отделиотделя [[спускаем модул|спускаемияспускаемият модул]] „Хюйгенс“, впоследствиекойто спускайкивпоследствие се спуска през гъстата атмосфера на Титан и достигайкидостига повърхността му на [[14 януари]] [[2005]] г. [[Батерия|Батериите]] на спускаемия апарат работят в продължение на 3 часа вместо плануваните 2, което позволява изпращането на допълнителна [[телеметрия]] към [[Земя (планета)|Земята]] и към орбиталния модул. Един от двата комуникационни канала между „Касини“ и „Хюйгенс“ не е активиран поради програмна грешка и голяма част от данните от инструмента, измерващ интензивността на ветровете в атмосферата на Титан са загубени.