Северен магнитен полюс: Разлика между версии

През 2001 г. точката лежи западно от остров [[Елисмиър (остров)|Елисмиър]] в Северна [[Канада]] на координати {{coord|81.3|N|110.8|W|name=Magnetic North Pole 2001}}. През 2009 г., все още на канадска територия, на {{coord|84.9|N|131.0|W|name=Magnetic North Pole 2009}}, <ref name="WDCG-Kyoto">{{cite web|url=http://wdc.kugi.kyoto-u.ac.jp/poles/polesexp.html|title=Magnetic North, Geomagnetic and Magnetic Poles|author=World Data Center for Geomagnetism, Kyoto}}</ref>, точката се движи към [[Русия]] с около 55 – 60 km/година. <ref>[http://news.nationalgeographic.com/news/2009/12/091224-north-pole-magnetic-russia-earth-core.html North Magnetic Pole Moving East Due to Core Flux], National Geographic</ref> Към 2017 г. полюсът се намира отвъд канадските територии, на {{coord|86.5|N|172.6|W|name=Magnetic North Pole 2017 est}}<ref name="WDCG-Kyoto"/>. От 2015 до 2020 г. максималната северна географска ширина 86,5° се запазва и той е най-близо до географския северен полюс (на 388,3119 km), като се движи точно на запад. През 2021 г. Северният магнитен полюс има координати {{coord|86.415|N|157.69|W|name=Magnetic North Pole 2021 est}} и се намира на около 397,742333 km от [[Северен полюс|Северния полюс]]. <ref name="Сев.МП 2020/25">[https://www.ngdc.noaa.gov/geomag/data/poles/WMM2020_NP.xy Координати на Северния магнитен полюс за 2020 – 2025 г.]</ref><ref>При радиус на Земята от центъра до Северния полюс 6356,7523142 km, близо до полюса 1° с. ш. съответства на 110,9462576 km.</ref>

Всички [[магнит]]и имат два полюса, където линиите на [[Магнитен поток|магнитния поток]] влизат и излизат. По аналогия със земното магнитно поле, тези се наричат „северен“ и „южен“ полюс на магнита. Конвенцията в ранните [[компас]]и е да се нарича края на стрелката, сочещ към земния Северен магнитен полюс, „северен полюс“, а другия край – „южен полюс“. Тъй като противоположните полюси се привличат, това определение означава, че земният Северен магнитен полюс е всъщност магнитен'' южен'' полюс, а земният Южен магнитен полюс е всъщност магнитен ''северен'' полюс. <ref>{{cite book|last = Serway|first = Raymond A.|author2=Chris Vuille|title = Essentials of college physics|publisher = Cengage Learning|year = 2006|location = САЩ|page = 493|url = https://books.google.com/books?id=8n4NCyRgUMEC&pg=PA493|isbn = 0-495-10619-4}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.windows2universe.org/earth/Magnetosphere/earth_magnetic_poles.html |title=Earth's Magnetic Poles |work=Windows to the Universe |first=Randy |last=Russell |publisher=National Earth Science Teachers Association}}</ref>

Ранните европейски мореплаватели вярват, че стрелките на компаса се привличат от „магнитен остров“ някъде много на север или от [[Полярна звезда (астрономия)|Полярна звезда]].<ref name="NatResCan">[https://web.archive.org/web/20100112152718/http://gsc.nrcan.gc.ca/geomag/nmp/early_nmp_e.php Early Concept of the North Magnetic Pole], Natural Resources Canada</ref> Идеята че самата Земя се държи като гигантски магнит е предложена през 1600 г. от английския физик [[Уилям Гилбърт]]. Той, също така, е първият, който определя Северния магнитен полюс като точката, където земното магнитно поле сочи вертикално надолу. Това е определението, което се използва и до днес, въпреки че изминават няколкостотин години преди природата на земното магнитно поле да бъде напълно разбрана. <ref name="NatResCan"/>

На 1 юни 1831 г. английският полярен изследовател [[Джеймс Кларк Рос]] открива Северния магнитен полюс на полуостров [[Бутия]] в [[Канадския арктичен архипелаг]] на координати {{coord|70|05|00|N|96|47|00|W}}. <ref>{{cite journal|author=James Clark Ross|title=On the Position of the North Magnetic Pole|journal=Philosophical Transactions of the Royal Society of London|volume=124|year=1834|pages=47 – 52|doi=10.1098/rstl.1834.0005}}</ref><ref>{{cite book|author=John Ross, James Clark Ross|title=Narrative of a second voyage in search of a north-west passage, and of a residence in the Arctic regions during the years 1829, 1830, 1831, 1832, 1833|location=Лондон|year=1835|pages=556 – 557| url=https://books.google.com/books?id=hmg7AQAAIAAJ&pg=PA556}}</ref> Там Джеймс Рос измерва ъгъл на магнитния поток равен на 89° 59'. <ref>{{cite book|author=Л. Тарасов|title=Магнитные полюса Земли – путешествие во времени|publisher=Наука и жизнь|year=2017|page=108}}</ref>

През 2005 г. ръководителят на геомагнитната лаборатория на канадското министерство на природните ресурси Лари Люит заявява в [[Отава]], че Северният магнитен полюс на Земята, „принадлежащ“ поне 400 години на [[Канада]], „напуска“ страната. Магнитният полюс вече е напуснал [[Изключителна икономическа зона|изключителната икономическа зона]] на Канада. Според някои прогнози, при съхранение на сегашната посока и скорост на преместване, полюсът може да се прехвърли от страната на [[Русия]] и да достигне бреговете на [[Таймир]] към 2040 – 2045 г. <ref>[http://www.kp.ru/daily/23526/40844/ ЗАО ИД „Комсомольская правда“, 10 Июня 2005, 19:41. Северный магнитный полюс „едет“ в Россию]</ref>

След 1831 г., когато позицията на полюса е фиксирана за първи път, до 2019 г. той вече се е изместил с повече от 2300 км към [[Сибир]] и продължава да се движи с ускорение. Скоростта му на движение се е увеличила от 15 км годишно през 2000 г. на 55 км годишно през 2019 г. Такъв бърз дрейф води до необходимостта от по-чести настройки на навигационните системи, които използват магнитното поле на Земята, например в компаси в смартфони или в резервни навигационни системи за кораби и самолети. <ref>{{Cite news|title=Polar express: magnetic north pole moving 'pretty fast' towards Russia|author=Associated Press|first=|last=|url=https://www.theguardian.com/world/2019/feb/05/magnetic-north-pole-moving-pretty-fast-towards-russia|work=The Guardian|id=0261-3077|date=2019-02-05|accessdate=2019-02-05|language=en}}</ref>.