Тодор Пеев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
м + снимка от Исторически музей (Етрополе) |
||
Ред 19:
{{цитат|Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? … Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете?<ref>[[s:Писмо от Христо Ботев до Тодор Пеев, 12.02.1876|Писмо от 12.02.1876]]</ref>}}
[[file:Todor Peev desk, Etropole History Museum.jpg|right|thumb|Бюрото на Тодор Пеев, експонат на [[Исторически музей (Етрополе)|Историческия музей в Етрополе]]
След Освобождението заема редица важни административни длъжности. Окръжен началник на [[Златица|Златишко]], [[Кюстендил]]ско, Варненско, [[Плевен]]ско и [[Свищов]]ско. Окръжен управител във [[Варна]] (1899). Търговски агент в [[Скопие]] (1899-1901). Член е на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.
| |||