Ново Ходжово: Разлика между версии

 

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като [[Петрички инцидент]], селото е окупирано от гръцката армия.

Иван Коджабашев – Бензина от село Ново Ходжово през 1924 г. като разбира за смъртната си присъда от [[Иван Михайлов]] - водача на ВМРО и че са изпратени набързо сформираните наказателни отряди, Бензина заедно с [[Тома Радовски]], [[Георги Хазнатарски]], [[Никола Хаджиев (Лехово)|Никола Хаджиев]] и неговия брат Димитър Хаджиев потеглят в тъмно към планината [[Алиботуш]]. По стръмните и скатове вървят само на лунна светлина, без да ползват фенери. Светлините могат да ги издадат на гръцките гранични постове, които няма да се колебаят да ги застрелят. За предаване на гръцките власти е било немислимо. Конните хайки на Иван Михайлов ги издирват по маршрути, успоредни на гръцката граница. Задачата е била на всяка да бъдат убити. След преодоляването на Алиботуш групата се спуска към долината на Леховската река, придвижването е ставало само в тъмната част на денонощието. Били са подпомагани от местни българи, които не са напуснали родните си места, но останали лоялни. Хранени са от жена от [[Лехово (Валовищко)|Лехово]] – роднина на братя Хаджиеви. Въпреки подкрепата престоя им в Гръцко е бил много опасен и те са се прехвърлили в [[Сърбия]] по билото на Алиботуш и [[Беласица]]. Мандаджиев от [[Чучулигово]] с лодката на Радовски прехвърля бегълците през река [[Струма]]. Установяват се в [[Горни Милановац]], Централна Сърбия. Тук е имало още емигранти от България. В Горни Милановац намерили спасение много членове на ВМРО, които не се вписвали в новата концепция на Иван Михайлов за организацията. След сериозна подготовка и организация групата е прехвърлена във [[Виена]] чрез сигурен и добре работещ канал. Там са посрещнати от [[Тодор Паница]] и те стават неразделна част от неговото обкръжение до неговата смърт през 1925 г. През 1927 г. Иван Коджабашев – Бензина е арестуван от михайловистите. Отведен е в [[Роженски манастир|Роженския манастир]], където е бит и измъчван. В манастирската градина е убит и заровен, там е неговия гроб.<ref name="Радовски 30-31">{{cite book |title= Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски |last= Радовски |first=Александър |year= 2017 |publisher= Фабер |pages= 30-31}}</ref>