Икономика на Франция: Разлика между версии

 

== Първичен сектор ==

Делът на заетите в отраслите на [[Първичен сектор|първичния сектор]] е сравнително нисък – само 4 %.

 

 

== Вторичен сектор ==

Делът на заетите в него е 26 % от общия брой на заетите в стопанството. Специализиращи отрасли на промишлеността са [[Енергетика|енергетиката]], [[Металургия|металургията]], [[Машиностроене|машиностроенето]], [[Химическа промишленост|химическата]] и леката промишленост.

 

 

== Третичен сектор ==

В третичния сектор делът на заетите е най-голям – 70 %, но участието му във формирането на [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] и износа на страната е по-малък. Силно развити са [[Транспорт|транспортът]] и [[Туризъм|туризмът]]. Гъстотата жп мрежата във [[Франция]] е голяма – едно от първите места в [[Европа]]. Изградени са високоскоростни жп магистрали (средна скорост 300 км). Такава жп линия е [[Париж]] - [[Марсилия]] ([[Монпелие]]), по която годишно се превозват 40 млн. пътници. Страната разполага с модерни пристанища (Марсилия, [[Хавър]], [[Дюнкерк]]) и летищни комплекси (общо 80, най-големите от които са в Париж, [[Ница]], [[Лион]], [[Тулуза]], Марсилия). Развит е и тръбопроводният транспорт.

 

[[Образование|Образованието]], [[Наука|наука]] и [[Здравеопазване|здравеопазването]] се развиват благодарение на активната финансова помощ на държавата и спонсорството от фондации и родолюбиви граждани. Университетите в [[Париж]] ([[Сорбона|Сорбоната]]), [[Лион]], [[Нанси]], [[Марсилия]], както и изследователските медицински центрове в Париж, [[Амиен]], [[Мюлуз]] са сред най-авторитетните в света.