Разлика между версии на „Антонио Негри“

редакция без резюме
{{Обработка|форматиране и препратки}}
Антонио (Тони) Негри е роден на 1 август 1933 г. в италианския град Падуа (в северна Италия). Прави стремителна карера в Падуанския университет. Още като млад става професор по теория на държавата («dottrina dello Stato»). През 1950 г. започва своята кариера на активист като В участва в католическата младежка организация Gioventú Italiana di Azione Cattolica (GIAC). През 1956 г. се присъединява към Международната Социалистическа Партия, в която членува до 1963 г.
 
В началото на 60-те гг. Негри взимавзема участие в работата на издательскатаиздателската група Quaderni Rossi, помогнала много по това време за възраждането на марксистката теория в Италия и намираща се извън сферите на влияние на официалната компартия.
 
През 1969 г. заедно с Оресте Скалцоне и Франко Пиперно Негри основават ляворадикалната група «Работническа власт» (Potere Operaio). Дейността на групата е прекратена през 1973 г., като се полага началото на групата «Работническа автономия» (Autonomia Operaia).
 
На 7 април 1979 г. на четиредесет и шест години Негри заедно с други негови съратници е арестуван от полицията по обвинение в тероризъм. Прокурорът счита, че «Работническа автономия» се явява своеобразен «мозъчен център» на левите екстремисти и е свързана с терористическототерористичното движение Червените Бригади, извършили през 1978 г. отвличането и убийството на бившия премиерминистър-министърпредседател на Италия, лидера на партията на христиан-демократитехристиандемократите Алдо Моро. Негри е обвинен и в опит за унищожажанеунищожаване на конституционния строй в Италия.
 
През 1983 г., очаквайки присъдата си в затвора, Антонио Негри е избран за депутат в италианския парламент. Съгласно закона, депутатският имунитет му позволява да остане извън затвора, докато премине неколкомесчната процедура по лишаване от лишаванелишаването му от него. В резултат италианскияИталианският съд осъжда на първа инстанция осъжда професора на 13 години затвор, но той напуска Италия.
 
В продължение на 14 години Негри се укрива от италианското правосъдие във Франция, където преподава и се занимава с научна дейност. През 1997 година доброволно се завръща в Италия и до 2003 г. се намира в затвора в Рим.
 
Политически идеи
Сред централните политическите теми в трудовете на Негри са такива, като марксизма, глобализацията, демокрацията, неолиберализма, противопоставянето на капиталистическата система, постмодернизма и др. Философът е широко известен като съавтор на интелектуалния бестселър «ИмпериятаИмперия» (Empire), в съавторство с Майкъл Хардтъм).
 
 
Избрана библиография
'''Трудът на Дионис: Критика на държавните форми''' (1994),
'''Империя''' (2000),
'''Множество: Война и демокрация през епохата на Империята'''(2004)
Анонимен потребител