За буквите: Разлика между версии

54 байта добавени ,  преди 1 година
редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
== „{{Кирилица|Ὀ писмєнєхь}}“ ==
{{Старобългарски|Прѣжде оубо словѣне не имѣѧхѫ кънигъ нъ чрьтами и рѣзами чьтѣаахѫ и гатаахѫ погани сѫште крьстивъше же сѧ, римьскъми и грьчьскъıми писменъı нѫждаахѫ сѧ писати словѣньскѫ рѣчь без-оустрѥнꙗ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскꙏіми писменъі: БОГЪ, или ЖИВОТЪ, или БѢЛО, или ЦРЬКЪІ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ, или ѨЗЪІКЪ и има подобьнаꙗ симъ? И така бѣше мънога лѣта.
 
По томъ же чьловѣколюбьць, богъ строѩи вьсꙗ оставлꙗѩи чьловѣча рода безъ разоума нъ въсѧ къ разоумоу приводѧ съпасенью, помилаловъ родъ словѣньскь посъла имъ свѧнтаѥго Конъстанътина Философа нарицаѥмаѥго Кѵрила мѫжа правьдьна и сътвори имъ писмена три десѧте и осмь, оубо по чиноу грьчьскъихъ писменъ, ова же по словѣньстѣй рѣчи Отъ прьваѥго начьнъ по грьчьскоу. Они оубо алъфа, а сь азъ. Отъ аза начѧтъ обоѥ. И ꙗкоже они подобльше сѧ жидовъскъıмъ писменемъ сътворишѧ, тако и сь грьчьскъıмъ. Жидове бо прьвоѥ писма имѫтъ алефъ, ѥже сѧ съказаѥтъ оучинеиѥ съврьшаѭште. Въводимоу дѣтиштю и глаголѭште: „Оучи сѧ“, ѥже ѥстъ алефъ. И грьци подобѧште сѧ томоу „алефа“ рѣшѧ. И съподоби сѧ рѣчениѥ съказаниꙗ жидовьска грьчьскоу чзъıкоу, да рѣчетъ дѣтиштю въ „оучениꙗ“ мѣсто „ишти“, „алфа“, бо „ишти“ сѧ речетъ грьчьскомь ѧзъıкомь. Тѣмъ бо подобѧ сѧ, свѧ тъıи и отъ Бога даноу родоу словѣньскоуѥмоу на отврьстиѥ оустъ възгласитъ сѧ. А она писмена маломь раздвижениѥмь оустъ възглсѧтъ сѧ и исповедаѭнтъ сѧ.
 
Они оубо алъфа, а сь азъ. Отъ аза начѧтъ обоѥ. И ꙗкоже они подобльше сѧ жидовъскъıмъ писменемъ сътворишѧ, тако и сь грьчьскъıмъ. Жидове бо прьвоѥ писма имѫтъ алефъ, ѥже сѧ съказаѥтъ оучинеиѥ съврьшаѭште. Въводимоу дѣтиштю и глаголѭште: „Оучи сѧ“, ѥже ѥстъ алефъ. И грьци подобѧште сѧ томоу „алефа“ рѣшѧ. И съподоби сѧ рѣчениѥ съказаниꙗ жидовьска грьчьскоу чзъıкоу, да рѣчетъ дѣтиштю въ „оучениꙗ“ мѣсто „ишти“, „алфа“, бо „ишти“ сѧ речетъ грьчьскомь ѧзъıкомь. Тѣмъ бо подобѧ сѧ, свѧ тъıи и отъ Бога даноу родоу словѣньскоуѥмоу на отврьстиѥ оустъ възгласитъ сѧ. А она писмена маломь раздвижениѥмь оустъ възглсѧтъ сѧ и исповедаѭнтъ сѧ.
Се же сѫтъ писмена словѣнскаꙗ сице ꙗ подобаѥтъ пьсати и глаголати: А, Б, В, Г и прочаꙗ.
 
Се же сѫтъ писмена словѣнскаꙗ сице ꙗ подобаѥтъ пьсати и глаголати: А, Б, В, Г и прочаꙗ.
Дроузии же глаголѭнтъ по чьто ѥстъ ли писменъ сътворилъ? А можетъ сѧ мьньшемь того пьсати ꙗкоже и грьци дъвѣма десѧнтьма и четъıрьма пишѫтъ. И не вѣдѧтъ колицѣмь пишѫтъ грьци: ѥсть бо дъва десѧнте и четъıри писменъ, нъ наплънꙗѭтъ сѧ тѣми кънигъı, нъ приложили сѫть двогласьнъихъ аı и въ чисменьхъ же три: шестоѥ и девѧтьдесѧтьноѥ и девѧтьсътьноѥ и събираѭтъ ихъ три десѧнте писменъ и осмь.
 
Дроузии же глаголѭнтъ по чьто ѥстъ ли писменъ сътворилъ? А можетъ сѧ мьньшемь того пьсати ꙗкоже и грьци дъвѣма десѧнтьма и четъıрьма пишѫтъ. И не вѣдѧтъ колицѣмь пишѫтъ грьци: ѥсть бо дъва десѧнте и четъıри писменъ, нъ наплънꙗѭтъ сѧ тѣми кънигъı, нъ приложили сѫть двогласьнъихъ аı и въ чисменьхъ же три: шестоѥ и девѧтьдесѧтьноѥ и девѧтьсътьноѥ и събираѭтъ ихъ три десѧнте писменъ и осмь.
Дроузии же глаголѭтъ: „Чьсомоу же сѫтъ словѣньскъı кънигъı? Ни того бо и римьскъı и ѥлиньскъı, иже отъ кони сѫтъ и приѧти сѫтъ богомь“.
 
Дроузии же глаголѭтъ: „Чьсомоу же сѫтъ словѣньскъı кънигъı? Ни того бо и римьскъı и ѥлиньскъı, иже отъ кони сѫтъ и приѧти сѫтъ богомь“. А дроузии мьнѧтъ, ꙗко богъ самъ ѥстъ сътворилъ писмена и не вѣдѧтъ сѧ чьто глаголѭште, окаꙗнии! И ꙗко трьми ѧзъıкъı повелѣлъ богъ кънигамъ бъıти, ꙗко же ѥѵанъгелии пишетъ: „И бѣ дъска напьсана жидовьскъı и римьскъı, и ѥлиньскъı “. А словѣньскъı нѣстъ тоу. Тѣмъ же не сѫтъ словѣньскъıѧ кънигъı отъ бога.
 
Къ тѣмъ чьто глаголемъ или чьто речемъ къ тацѣмъ безоумьнъıмъ? Обаче речемъ отъ свѧтъıихъ кънигъ, ꙗкоже наоучихомъ сѧ, ꙗко вьсꙗ по рѧдоу бъıваѥтъ отъ бога, а не отъ иного. Нѣстъ бо богъ сътворилъ жидовьска ѧзъıка прѣжде, ни римьска, ни ѥлиньска, нъ сирьскъıи имьже и Адамъ глагола, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа доньжде богъ раздѣли ѧзъıкъı при стлъпотворении, ꙗкоже пишетъ: И ꙗкоже сѧ ѧзъıци размѣсишѧ, тако и нрави и объічаи, и оустави, и закони, и хъıтрости на ѧзъıкъı: ѥгѵпьтѣномъ же землемѣрениѥ, а перъсомъ и халъдеомъ и асиреомъ - звѣздочьтениѥ, влъшвениѥ, чарованиꙗ и вьсꙗ хъıтрость человѣча; жидовомъ же - свѧтъıѧ кънигъı, въ нихъ же ѥстъ пьсано, ꙗко богъ небо сътвори и землѭ н вьсꙗ, ꙗже на неи, и человѣка и вьсꙗ рѧдоу, ꙗкоже пишетъ; ѥлиномъ же граматикиѭ, риторикиѭ, философиѭ.
 
Нъ прѣжде сего ѥлини не имѣахѫ своимь ѧзъıкомь писменъ, нъ финичьскъıими писменъı пьсаахѫ своѭ си рѣчь. И тако бѣшѧ мънога лѣта. Панамидъ же послѣжде пришьдъ, начьнъ отъ алъфъı и витъı шесть на десѧнте писменъ тъкъмо ѥлномъ обрѣте. Приложи имъ Кадмъ Милисии писмена три. Тѣмъ же мънога лѣта девѧнтнѭ на десѧнте писменъ пьсаахѫ. И по томь Симонидъ обрѣтъ приложи дъвѣ писменѣ, Епихарии же Съказатель три писмена обрѣте и събьра сѧ ихъ дъва десѧти и четъıри. По мънозѣхъ же лѣтѣхъ Дионисъ Граматикъ шесть двогласьнъıхъ обрѣте, по томь же дроугъıи - пѧть, и дроугъıи - три писмена. И тако, мънози мъногъı лѣтъı ѥдъва събьрашѧ л҄и писменъ. По томь же мъногомъ лѣтомъ миновъшемъ, божиѥмь повелѣниѥмь обрѣте сѧ седмь десѧтъ мѫжь, иже прѣложишѧ отъ жидовьскаѥго на грьчьскъıи ѧзъıкъ. А словѣньскъıѧ кънигъı ѥдинъ свѧтъıи Конъстанътинъ, нарицаѥмъıи Кѵрилъ и писмена сътвори и кънигъı прѣложи въ малѣхъ лѣтѣхъ, а они мънози. И мъногъı лѣтъı седмь ихъ писмена оустроишѧ, а седмь десѧтъ мѫжь - прѣложениѥ. Тѣмь же словѣнскаꙗ писмена свѧтѣнша сѫтъ и чьстьнѣнша, свѧтъ бо мѫжь сътворилъ ꙗ ѥстъ, а грьсчьскаꙗ - ѥлини погани.
Тѣмъ же мънога лѣта девѧнтнѭ на десѧнте писменъ пьсаахѫ. И по томь Симонидъ обрѣтъ приложи дъвѣ писменѣ, Епихарии же Съказатель три писмена обрѣте и събьра сѧ ихъ дъва десѧти и четъıри. По мънозѣхъ же лѣтѣхъ Дионисъ Граматикъ шесть двогласьнъıхъ обрѣте, по томь же дроугъıи - пѧть, и дроугъıи - три писмена. И тако, мънози мъногъı лѣтъı ѥдъва събьрашѧ л҄и писменъ. По томь же мъногомъ лѣтомъ миновъшемъ, божиѥмь повелѣниѥмь обрѣте сѧ седмь десѧтъ мѫжь, иже прѣложишѧ отъ жидовьскаѥго на грьчьскъıи ѧзъıкъ. А словѣньскъıѧ кънигъı ѥдинъ свѧтъıи Конъстанътинъ, нарицаѥмъıи Кѵрилъ и писмена сътвори и кънигъı прѣложи въ малѣхъ лѣтѣхъ, а они мънози. И мъногъı лѣтъı седмь ихъ писмена оустроишѧ, а седмь десѧтъ мѫжь - прѣложениѥ. Тѣмь же словѣнскаꙗ писмена свѧтѣнша сѫтъ и чьстьнѣнша, свѧтъ бо мѫжь сътворилъ ꙗ ѥстъ, а грьсчьскаꙗ - ѥлини погани.
 
Аште ли къто речетъ, ꙗко нѣстъ оустроилъ добрѣ, понеже сѧ постраꙗѭнтъ и ѥште, отъвѣдъ речемъ симъ: „И грьчьскъı такожде мъногашьди сѫтъ постраꙗли Акила и Симахъ и по томь ини мънози. Оудобѣѥ бо ѥсть послѣжде потворити, неже прьвоѥ сътворити.
 
Аште бо въпросиши кънигъчнѧ грьчьскъıѧ, глаголѧ: „Къто въı ѥстъ писмена сътворилъ или кънигъı прѣложилъ, или въ коѥ врѣмѧ?“, то рѣдци отъ нихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣскъıѧ боукарѧ, глаголѧ: „Къто въı писмена сътворилъ ѥстъ или кънигъı прѣложилъ?“ то вьси вѣдѧтъ и, отъ вѣштавъше, рекѫтъ „Свѧтъıи Конъстанътинъ Философъ, нарицаѥмъıи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори кънигъı прѣложи, и Меѳодиѥ, братръ ѥго. Сѫтъ бо ѥште живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“. И аште въпросиши въ коѥ врѣмѧ, то вѣдѧтъ и рекѫтъ, ꙗко въ врѣмена Михаила цѣсарꙗ грьчьска, и Бориса, кънѧза блъгарьска, Растницѧ, кънѧза моравьска, и Коцелꙗ, кънѧза блатьньска, въ лѣто же отъ съзьданиꙗ вьсего [[Кирилски цифри|҃Ѕ҃Т҃Ѯ҃Г]]. Сѫтъ же и или отъвѣти, ѧже инъде речемъ, а нъıнѣ нѣстъ врѣмѧ. Такъ разоумъ, братриѥ, богъ ѥстъ далъ словѣномъ, ѥмоуже слава, и чьсть н дрьжава и поклонениѥ нъıнѣ и присно и въ бесконьчьнъıѧ вѣкъı. Аминь.
Аминь.
 
Чрьноризьць Храбръ}}
 
== „За буквите“ ==
53

редакции