За буквите: Разлика между версии

278 байта добавени ,  преди 1 година
м
редакция без резюме
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
 
== „{{Кирилица|Ὀ писмєнєхь}}“ ==
Прѣжде оубо словѣне не имѣѧхѫимѣахѫ кънигъ нъ чрьтами и рѣзами чьтѣаахѫчьтѣахѫ и гатаахѫ, погани сѫште. крьстивъшеКрьстивъше же сѧ, римьскъми и грьчьскъıми писменъı нѫждаахѫ сѧ писатипьсати словѣньскѫ рѣчь безь-оустрѥнꙗ оустрѥниꙗ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскꙏімигрьчьскꙏıми писменъіписменъı: БОГЪ, или ЖИВОТЪ, или БѢЛОSѢЛО, или ЦРЬКЪІ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ, или ѨЗЪІКЪ и имаина подобьнаꙗ симъ? И такатако бѣше мънога лѣта.
 
По томътомь же чьловѣколюбьць, богъ строѩистроѧи вьсꙗ оставлꙗѩи чьловѣча рода безъ разоума нъ въсѧ къ разоумоу приводѧ съпасеньюсъпасению, помилаловъ родъ словѣньскь посъла имъ свѧнтаѥго Конъстанътина Философа нарицаѥмаѥго Кѵрила, мѫжа правьдьна и истиньна, и сътвори имъ писменаписменъ три десѧте и осмь, ова оубо по чиноу грьчьскъихъ писменъ, ова же по словѣньстѣй рѣчи. Отъ прьваѥго начьнъ по грьчьскоу. Они оубо алъфа, а сь азъ. Отъ аза начѧтъ обоѥ. И ꙗкоже они подобльше сѧ жидовъскъıмъ писменемъ сътворишѧ, тако и сь грьчьскъıмъ. Жидове бо прьвоѥ писмаписмѧ имѫтъ алефъ, ѥже сѧ съказаѥтъ оучинеиѥ съврьшаѭште. Въводимоу дѣтиштю и глаголѭште: „Оучи сѧ“, ѥже ѥстъ алефъ. И грьци подобѧште сѧ томоу „алефа“„алъфа“ рѣшѧ. И съподоби сѧ рѣчениѥречениѥ съказаниꙗ жидовьска грьчьскоу чзъıкоуѧзъıкоу, да рѣчетъречетъ дѣтиштю въ „оучениꙗ“ мѣсто „ишти“, „алфа“, бо „ишти“ сѧ речетъ грьчьскомь ѧзъıкомь. Тѣмъ бо подобѧ сѧ, свѧ тъıи Кѵрилъ сътвори прьвоѥ писмѧ азъ. Нъ ꙗко пръвоуѥмоу сѫштю писмени азъ и отъ Бога даноу родоу словѣньскоуѥмоу на отврьстиѥ оустъ въ разоумъ оучѧштимъ сѧ боукъвамъ великомь раздвижениѥмь оустъ възгласитъ сѧ. А она писмена маломь раздвижениѥмь оустъ възглсѧтъ сѧ и исповедаѭнтъ сѧ.
 
Се же сѫтъ писмена словѣнскаꙗ сице бо подобаѥтъ пьсати и глаголати: А, Б, В, Г и прочаꙗ.
 
Дроузии же глаголѭнтъ по чьто ѥстъ ли писменъ сътворилъ? А можетъ сѧ мьньшемь того пьсати ꙗкоже и грьци дъвѣма десѧнтьма и четъıрьма пишѫтъ. И не вѣдѧтъ колицѣмь пишѫтъ грьци: ѥсть бо дъва десѧнте и четъıри писменъ, нъ наплънꙗѭтъ сѧ тѣми кънигъı, нъ приложили сѫть двогласьнъихъ аı и въ чисменьхъ же три: шестоѥ и девѧтьдесѧтьноѥ и девѧтьсътьноѥ и събираѭтъ ихъ три десѧнте писменъ и осмь. Дроузии же глаголѭтъ: „Чьсомоу же сѫтъ словѣньскъı кънигъı? Ни того бо и римьскъı и ѥлиньскъı, иже отъ кони сѫтъ и приѧти сѫтъ богомь“.
53

редакции