Г. Гълъбов, В. Ванков{{без източници}} ▼"Анатомия на човека"
'''Вегетативната (автономна) нервна система''', наричана още '''автономна нервна система''', е част от [[Периферна нервна система|периферната нервна система]], чиято задача е да поддържа оптимални вътрешни условия в организма (т. нар. [[хомеостаза|хомеостаза)]]. ▼
▲Г. Гълъбов, В. Ванков{{без източници}}
▲'''Вегетативната (автономна) нервна система''', наричана още '''автономна нервна система''', е част от [[Периферна нервна система|периферната нервна система]], чиято задача е да поддържа оптимални вътрешни условия в организма (т. нар. [[хомеостаза|хомеостаза)]].
Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи – [[сърце]], [[стомах]], [[бели дробове]], [[черен дроб]], [[черва]], кръвоносни съдове, [[Жлеза|жлези]] и т.н. Автономната нервна система има централна част - ядра, разположени в ствола на главния мозък, и периферна част, съставена от нервни и възли. ▼
Анатомично автономната нервна система се дели на два дяла: торако-лумбален и кранио-сакрален. Торако-лумбалният дял със своята централна и периферна част носи още названието симпатиков дял - pars sympathica systematis autonomici, а кранио-сакралният дял се нарича още парасимпатиков - pars parasympathica systematis autonomici. Тези два дяла на автономната нервна система имат противоположно действие върху съответните органи.
Парасимпатиковият или кранио-сакрален дял е представен от описаните вече ядра в главния мозък. От тях излизат еферентни влакна, които влизат в състава на 4 черепномозъчни нерва - n. oculomotoris, n. facialis(n. intermedius), n. glossopharyngeus, n. vagus. В гръбначния мозък парасимпатикови ядра се намират във втори, трети и четвърти сакрален сегмент. Ядрата на симпатиковия или торако-лумбалния дял се намират в латералния рог на сивото мозъчно вещество на цялата гръдна част на гръбначния мозък и първия и втория лумбален сегмент.
Периферната част на вегетативната нервна система (ВНС) има в състава си аферентни (сетивни) и еферентни (двигателни) влакна. Аферентната (сетивна) инервация на органите, инервирани от ВНС, не се отличава принципно от аферентната инервация на останалите органи - телата на аферентните неврони се намират в спиналните ганглии. Периферните израстъци на разполовените тук псевдоуниполярни клетки завършват с рецептори в съответните органи, а централните се отправят към ядра в главния или гръбначния мозък.
Еферентната част на автономната нервна система се отличава съществено от еферентната част на соматичната нервна система. Нервните влакна на соматичната нервна система с начало двигателни ядра в ствола на главния мозък и в предните рога на сивото веществона гръбначния мозък завършват директно на напречно набраздените мускулни влакна. Еферентните влакна на ВНС започват от ядра в централната нервна система и завършват в нервни възли (ганглии) по хода на нервите. Това са предвъзлови нервни влакна (преганглионарни нервни влакна). От нервните клетки в нервните възли започват следвъзлови (постганглионарни) нервни влакна, които завършват в мускулните влакна на сърцето, на гладките мускулни влакна в стените на вътрешните органи и кръвоносните съдове и в жлезите. Само сърцевинната част на надбъбречната жлеза се инервира директно от предвъзлови влакна.
Предвъзловите влакна на ВНС имат устройство на влакната на соматичната нервна система. Те притежават миелинова и Шванова обвивка. Следвъзловите влакна са безмиелинови, притежават Шванова обвивка инямат или имат съвсем тънка миелинова обвивка.
Нервните възли на ВНС могат да се разделят на три групи:
# Нервни възли на симпатиковата колона - truncus sympathicus, разположени симетрично от двете страни на гръбначния стълб.
# Възли, разположени пред гръбначния стълб, в съседство с аортата.
# Терминални възли, разполовени в близост до органите или в самите органи, към които се отрпавят следвъзловите влакна.
В нервните възли се намират различни по големина нервни клетки. Повечето от тях са мултиполярни, но се срещат и биполярни и униполярни. Около нервните клетки се намира капсула, изградена от сателитни клетки. Под и вън от капсулата се намира богато сплетение на разклонения от дендрити на клетките и от крайни разклонения на аксоните на предвъзловите влакна. В нервните възли предвъзловите влакна се вързват чрез синапси с голям брой следвъзлови неврони - с телата на нервните клетки и с техните дендрити.
Следвъзловите нервни влакна завършват на гладкомускулните влакна в стените на вътршните органии кръвоносните съдове, на влакната на сърцевия мускул.
==== TRUNCUS SYMPATHICUS - СИМПАТИКОВ СТВОЛ ====
Truncus sympathicus представлява чифтна верига от нервни възли - ganglia trunci sympathici, разполовени симетрично от двете страни на телата на гръбначните прешлени. Възлите са свързани помежду си чрез снопчета от нервни влакна - rami interganglionares. Горният му край се намира на равнището на втория шиен прешлен, а долниият - пред тялото на първия опашен прешлен, Според своето разположение по отношение на гръбначните прешлени truncus sympathicus се дели на шийна част - pars cervicalis, гръдна част - pars thoracalis, поясна част - pars sacralis. Шийната част има три възела, гръдната - 10-11, поясната - 4, къстната - 4 и на долния край - един нечифтен опашен възел.
Всички гръбначномозъчни нерви са свързани с възлите на truncus sympathicus чрез снопове нервни влакна. Това са свързващи клонове - rami comunicantes. Всички гръдни и първите два поясни гръбначномозъчни нерва са свързани със съответните възли на truncus sympathicus посредством два вида rami communicantes. Едните са съставени от миелинови нервни влакна и носят названието бели свързващи клонове - rami communicante albi. Другите са съставени от безмиелинови нервни влакна, поради което имат сив цвят. Наричат се сиви свързващи клонове - rami communicantes grisei. Всички останали гръбначномозъчни нерви се свързват със съответните възли на truncus sympathicus само посредством rami communicantes grisei. При това горният шиен възел, който е най-голям, се свързва посредством такива свързващи клонове с първите четири шийни нерва, средният възел е свързан с петия и шестия шиен гръбначномозъчен нерв, а долният - със седмия и осмия. Поясните възли под втория, кръстните и опашният са свързани със съответните най-близки гръбначномозъчни нерви посредством rami communicantes grisei.
Rami communicantes albi съдържат в себе си еферентни симпатикови влакна и аферентни влакна. По аферентните влакна се провежда сетивността от вътрешните органи, сърцето, жлезите и кръвоносните съдове. Те преминават в задните корени на гръбначномозъчните нерви и изхождат от псевдоуниполярните клетки на гръбначномозъчните нерви. Началото на еферентните симпатикови влакна е в ядрата, разположени в латералния рог на сивото вещество в гръдната част на гръбначния мозък и в горните два поясни сегмента. Това са миелинови влакна, които излизат от гръбначния мозък в състава на предните корени на гръбначномозъчните нерви. След сливането на двата корена тези влакна се отделят от гръбначномозъчния нерв и сеотправят към съответния възел на truncus sympathicus. Една част от влакната завършва в съответния възел, като образуват синапси с разположените тук нервни клетки. Друга част от влакната преминават през възела и се отправят по truncus sympathicus нагоре или надолу, за да завършат като предвъзлови влакна в отдалечени възли на truncus sympathicus. Третата група влакна излизат от truncus sympathicus в състава на съответните симпатикови нерви и завършват като предвъзлови влакна във възли на автономната нервна система, разполовени около аортата или близо до самите инервирани от нея органи.
Сивите свързващи клонове - rami communicantes grisei, съдърват следвъзлови безмиелинови нервни влакна с начало от клетките във възлите на truncus symphaticus, Те се отправят към съответни гръбначномозъчни нерви и внасят в тях нервните влакна, чрез които се осигурява инервацията на кръвоносните съдове и жлезите в територията на разклонояване на тези нерви.
Шийната част на truncus sympathicus, както беше казано, има три възела: горен - ganglion cervicale superius, среден - ganglion cervicale medium, и долен - ganglion cervicale inferius. Горният шиен възел е най-голям, има вретеновидна форма и се намира на равнището на втория и третия шиен прешлен. От него изхождат множество клонове, в състава на които се намират следвъзлови безмиелинови влакна. Това са rami communicantes grisei - към горните четири шийни гръбначномозъчни нерви, клонове към сърцето, гълтача, гръкляна и към вътрешната и външната сънна артерия. Към сърцето се отправя горният сърцев нерв - n. cardiacus cervicalis superior, участващ в изграждането на сърцевия сплит, а към гълтача отиват няколко клонки - rami laryngopharingei, които участват заедно с клоновете на n. vagus в играждането на гълтачния нервен сплит - plexus pharyngeus. Към вътрешната сънна артерия се отправя вътрешния сънен нерв - n. caroticus internus. Малко след началото си той се разклонява и образува сплетение - plexus caroticus internus, което се разпростира и по клоновете на артерията. От вътрешното сънно сплетение, от неговата част в областта на sinus cavernosus, се отделя клонче - ramus sympathicus ad ganglion ciliare, което навлиза в очницата през fissura orbitalis superior. Това клонче минава през ganglion ciliare, навлиза в очната ябълка и след това влиза в състава на nn. ciliares breves и достига до musculus dilatator pupillae. Центърът на разширение на зеницата се намира в латералния рог на сивото мозъчно вещество на първите два гръдни сегмента на гръбначния мозък.
▲Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи – [[сърце]], [[стомах]], [[бели дробове]], [[черен дроб]], [[черва]], кръвоносни съдове, [[Жлеза|жлези]] и т.н. АвтономнатаТя нервнае системаизградена имаот централна'''вегатативни част -нервни ядра , разположени''' в ствола[[Централна нанервна главниясистема|централната мозъкнервна система]] (ЦНС), '''нервни възли''' и периферна'''периферни част,нерви'''. съставенаСъстои се от нервнидве части – [[Симпатикова част на ВНС|симпатикова]] и възли.[[Парасимпатикова част на ВНС|парасимпатикова]].
{{мъниче|неврология|анатомия}}
|
