Уинтън Марсалис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Малко, незабелязано |
м преп |
||
Ред 18:
В Ню Йорк Марсалис се запознава с джазови знаменитости като [[Арт Блеки]] и [[Хърби Ханкок]], в чиито групи свири известно време. [[Кариера]]та му протича бурно, паралелно с изявите на класическия подиум, той активно свири и джаз и през 1982 година престижната анкета на списание ''„Даун бит”'' е определен за най-добър джазмен на годината, а албумът му ''„Уинтън Марсалис”'' – за най-добра грамофонна плоча. Същите признания Марсалис получава и в следващите две години, като междувременно ''Си Би Ес'' издава още две негови плочи – джазовата ''„Мисли само за едно”'' и класическата ''„Хайдн, Хумел, Л. Моцарт – концерти за тромпет”'', които му носят първите от множеството последващи награди „[[Грами]]”. Започва съвместна дейност с легенди на джаза като [[Сара Вон]], [[Дизи Гилеспи]], [[Сони Ролинс]], [[Хари Едисън]], и др. В класическата музика сътрудничи с [[Йо Йо Ма]], [[Катлийн Батъл]], [[Артуро Сандовал]] и др. Изпълнява творби на стари и модерни автори – [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Чалз Айвз|Айвз]], [[Морис Равел|Равел]], [[Паул Хиндемит|Хиндемит]], [[Франсис Пуленк|Пуленк]], [[Ленард Бърнстейн|Бърнстейн]].
Днес освен мащабната си [[концерт]]на дейност като класически и джазов музикант, Марсалис е директор на ''Дома на джаза'' към ''Линкълновия център'' в Ню Йорк. Има значителна педагогическа дейност, води майсторски класове по тромпет в редица престижни учебни заведения. [[Посланик на добра воля]] на [[ООН]].
== Джаз ==
| |||