В изявленията си и най-вече чрез музиката си Марсалис се обявява за възраждане на класическите джазови принципи на [[импровизация]]та. Ненавижда [[експеримент]]ите с електронни инструменти и синкретизма между джаза и други музикални жанрове, особено от т. нар. [[поп-музика]]. „Не казвам, че попоп-музиката е лоша. Казвам само, че тя не е джаз. Свирил съм 4 години във фънк-група. Свирил съм тази музика. Затова и зная, че това не е джаз”. Една от най-забележителните творби на Марсалис като [[композитор]] е озаглавена именно ''„Смъртта на джаза”'', който според Марсалис след върховите постижения на [[Луис Армстронг]], [[Джон Колтрейн]], [[Чарли Мингъс]], [[Телониъс Монк]], Майлс Дейвис и [[Дюк Елингтън]] се намира в застой и упадък. Уинтън Марсалис е и един от основните популяризатори на джазовата музика в наши дни.
