Вацлав IV: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 54:
Вацлав протестира. На 6 март 1402 г. Сигизмунд, придружен от [[Херман II фон Цили]], арестува непопулярния си брат крал Вацлав IV в пражкия Храдчани, а на 2 юни затворникът е първо е заведен до [[Чески Крумлов|Крумлов]], а оттам до замъка Шаунберг близо до Ефердинг. Йохан фон Букка, [[Хайнрих III фон Розенберг]], Улрих фон Неухаус, Бренек зе Скали и Ото фон Берг са назначени за държавни администратори.
 
През 18 август 1402 година Сигизмунд Люксембургски сключва договор с [[Албрехт IV (АвтрияАвстрия)|Албрехт IV]], насочен против Вацлав IV и [[Йобст Моравски]]. Изпитващият постоянна нужда от военна и финансова помощ, Сигизмунд обещава на своя шурей Албрехт IV да му предаде Бранденбург, а така и правото на наследяване след неговата смърт на кралските престоли на Бохемия и Унгария. Вацлав е предаден на Албрехт IV, който го държи във Виена под арест от есента на 1402 година до есента на 1403 година, после му се отдава да избяга и да се върне в Прага през ноември 1403 година.<ref>Пристер, Е. Кратка история на Австрия. – М., 1952.</ref><ref>Стивън Белър, Кратка история на Австрия, Изд. 2009, ISBN 954-528-940-6 </ref> Сигизмунд иска от брат си Вацлав още след детронирането му като германски крал от крал Рупрехт Пфалц да се откаже от правата си в негова полза срещу свобода в замяна.
 
Сега някои от бохемските владетели, водени от [[Йобст Моравски]], отново застават на негова страна, тъй като виждат по-голяма опасност в Сигизмунд, отколкото в манипулируемия Вацлав. Борбата между бохемците и унгарския крал се проточва до 1403 година, когато в Унгария избухват вълнения. Сигизмунд е принуден да напусне Бохемия. След поредното интерниране във Виена, Венцел успява да избяга на 11 ноември 1403 година.