Фридрих фон Мехов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
Редакция без резюме
Ред 23:
'''Фридрих Вилхелм Александър фон Мехов''' ({{lang|de|Friedrich Wilhelm Alexander von Mechow}}) е [[Прусия|пруски]] армейски [[офицер]], [[изследовател]] на [[Африка]].
 
== Биография ==
=== Произход и военна кариера (1831 – 1874) ===
Роден е на [[9 декември]] [[1831]] годинаг. в [[Любан (Долносилезко войводство)|Любан]], Прусия (днес в [[Долносилезко войводство]], [[Полша]]). Завършва кадетския пруски корпус и служи като офицер в пруската армия. Участва в [[Австрийско-пруско-италианска война|Австрийско-пруско-италианската война]] през 1866 г. и [[Френско-пруската война]] през 1870 – 1871 г. В [[Битка при Вьорт|Битката при Вьорт]] на 6 август 1870 г. е тежко ранен. През 1874 г. окончателно напуска армейска служба със звание [[майор]].
 
=== Експедиционна дейностЕкспедиции (1874 – 1881) ===
През 1873 – 1874 г. участва в експедицията на [[Паул Гюсфелд]] в Кралство Лоанго (северно от устието на река [[Конго (река)|Конго]]).
 
През ноември 1878 г., Мехов пристига в [[Луанда]] и започва да събира носачи за експедиция към река [[Кванго (река)|Кванго]], организирана и спонсорирана от германското правителство, но поради болести и трудности при набирането на участници, реализацията ѝ се забавя повече от година. Едва през юни 1880 г. експедицията тръгва от [[Маланже]] (в [[Ангола]], {{coord|9|33|S|16|21|E|}}) на североизток. Следвайки долината на река [[Камбо (река)|Камбо]] (ляв приток на Кванго) достига до Кванго и на 25 август започва плаване надолу по нея като скоро достига областта на народа баяка. След като прави визита на вожда на племето, Мехов получава разрешение да продължи пътя си по реката. Експедицията не успява да достигне до устието на реката, като е спряна от водопадите [[Кингуши]] (5º 06` ю.ш.), където съпровождащите го африканци отказват да пренесат лодката в обход на праговете и бързеите, опасяващи се от нападения на местните жители. По пътя дотам Мехов открива по течението на реката водопадите Вилхелм, Франц-Йосиф и Луиш. През февруари 1881 г. експедицията се завръща в Маланже.
 
Експедицията събира голямо количество етнографски колекции, отбрани екземпляри от животни и птици, които през 1882 г. са доставени в [[Берлин]]. Същата година трудът му ''„Kartenwerk meiner Kuango-Expedition“'' е публикуван в „Трудове на Берлинското дружество по земеделие“, а малко по-късно е издадена съставената от него карта на река Кванго в необичайно едър за [[Централна Африка]] мащаб – 1:81 200.