Ехинококоза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Без до момента ->неясно кога, по-устойчива във времето версия
Ред 393:
Разпространението на онкосферите става по разнообразен начин. Поради движенията на освободените членчета в областта на аналната област се предизвиква сърбеж, който поражда чесане. При този акт членчетата се разкъсват, яйцата се освобождават и полепват по козината. Друга част от членчетата попадат с фекалиите в околната среда. Разкъсват се от [[копрофагия|копрофагни]] [[бръмбари]] или други [[насекоми]], [[дъжд]] и [[вятър]] и яйцата полепват по растения, плодове или попадат във вода. Във външната среда яйцата се запазват за около година при температура от 4 до 15&nbsp;°C.<ref name="Мартинов445"/>
 
Междинните гостоприемници се инвазират при паша на контаминирана трева или плодове, пиене на заразена с яйца вода. При селскостопанските животни заразяването може да стане и в обора при консумация на контаминирано [[сено]].<ref name="Мартинов445"/> Сред селскостопанските животни ехинококозата е констатирана най-често при овцете, по-слабо при говедата и най-слабо при свинете. Овцете са в най-тесен контакт с кучетата. Те често се колят в двора или на полето, а ехинококовите мехури се хвърлят на кучетата. Не на последно място се изтъква и факта на големия процент фертилни мехури при тях. Поради тази причина в България за синантропната ехинококоза причинена от ''Echinococcus granulosus'' основна роля в епидемиологията имат кучето и овцата.<ref name="Мартинов445"/> Роля в силватичната ехинококоза в България имат вълкавълкът и представители на семейство [[Еленови]]. Второстепенна роля имат чакалът и зайците.<ref name="Мартинов445"/>
 
== Епидемиология ==