Рудолф III (Саксония-Витенберг): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
шаблон |
доп + изт |
||
Ред 11:
'''Рудолф III''' ({{lang|de|Rudolf III., Herzog von Sachsen-Wittenberg}}, * [[1367]] във [[Витенберг]], † [[11 юни]] [[1419]] в [[Бохемия]]) от род [[Аскани]] е [[курфюрст]] на [[Курфюрство Саксония]] в [[Свещената Римска империя]] през [[1388]]–1419 г.
== Поизход ==
Той е най-възрастният син и наследник на [[Венцел I (Саксония-Витенберг)|Венцел]] († 15 май 1388) и на Цецилия (Силиола) да Карара (1350-1434), дъщеря на [[Франческо I да Карара]] от Падуа (1325-1393), граф на Падуа.▼
▲Той е най-възрастният син и наследник на [[Венцел I (Саксония-Витенберг)|Венцел]] († 15 май 1388) и на Цецилия (Силиола) да Карара (1350-1434), дъщеря на [[Франческо I да Карара]] от Падуа (1325-1393), граф на Падуа.<ref>Otto von Heinemann (1889), [http://de.wikisource.org/wiki/ADB:Rudolf_III._(Herzog_von_Sachsen-Wittenberg) ''"Rudolf III. (Herzog und Kurfürst von Sachsen)"''], In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 29. Leipzig: Duncker & Humblot. pp. 555–556.</ref>
След смъртта на баща му той поема през 1388 г. управлението на Саксония-Витенберг. Много години наред той е в конфликти с [[архиепископ]]а на [[Магдебург]].
[[Файл:RudolfIIISachsenWittenberg.jpg|мини|ляво]]
== Участие в споровете за сваляне на Вацлав ==
След династията Хоенщауфен, никой римско-германски владетел не успява да има син, избран за негов наследник преживе. Това е постигнато отново за първи път през 1376 г. от Карл IV, чийто син Вацлав е избран за крал през 1376 г., докато Карл е все още жив. Въпреки това, Вацлав, който управлява от смъртта на баща си през 1378 година, се фокусира все повече върху своето кралство Бохемия през следващите години. Това означава, че той не показа присъствие в другите области на империята. Постоянното отсъствие на Вацлав води до факта, че той е политически дистанциран от избирателите-курфюрсти на Рейн (архиепископите на Майнц, Кьолн и Трир, както и граф палатина на Пфалц).
Не може да бъде постигнато споразумение с Вацлав. Следователно от средата на 1390-те избирателите все повече преследват собствените си интереси. Рейнските принцове се опитат да спечелят останалите императорски принцове с писмени договори и обещания за военна помощ. <ref> Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271–291, hier: S. 277.</ref>
На 24 октомври 1396 г. граф палатинът Рупрехт II сключва т. нар. Договор от Опенхаймер с тогавашния каноник от Майнц [[Йохан II фон Насау]], който принадлежи от графска династия, близка до краля, тази на Адолф Насауски, вече веднъж назначен за крал в империята. Йохан е поддържан от архиепископа на Майнц. Започват, така наречените „безцелни“ заседателни дни, които се провеждат няколко пъти, и имат за цел да увеличат съпротивата срещу Вацлав и да го заставят да изпълнява задълженията си към църквата и империята. <ref>Zur Übersicht der „königslosen“ Hoftage vgl. Thomas M. Martin: Auf dem Weg zum Reichstag. Studien zum Wandel der deutschen Zentralgewalt 1314–1410. München 1993, S. 276</ref>
През май 1397 година различни императорски принцове се събират във Франкфурт на среща, свикана по инициатива на архиепископите на Кьолн, Трир и граф палатина на Пфалц. <ref>Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271–291, hier: S. 276 f.</ref>
През месеците преди Вацлав да бъде свален от власт и новите избори, които последват, консенсусът между избирателите от Рейн вече не е просто визуализиран чрез символични форми на изразяване, а по-скоро подробно описан в писмен вид чрез обширни споразумения за съюзи, обещания за помощ и подкрепа. <ref>Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271–291, hier: S. 290.</ref>
Избирателите на Пфалц, както и Майнц и Кьолн сключват официално споразумение на конгреса на кюрфюрстите на 11 април 1399 г. , в което се ангажират с общ съюз за цял живот. Те искат да действат заедно по църковни и имперски въпроси и категорично заявяват, че ще се противопоставят заедно на Венцел. <ref>Deutsche Reichstagsakten unter König Wenzel. 3. Abteilung: 1397–1400, hg. von Julius Weizsäcker (Deutsche Reichstagsakten, Ältere Reihe 3) München 1877, Nr. 41, S. 81 ff.</ref> През юни херцог Рудолф III на Саксония-Витенберг се присъединява към Рупрехт III, а на 15 септември архиепископ [[Вернер фон Фалкенщайн ]] от Трир се присъединява също към съюза. Напразен е, обаче, опитът за регионално влиятелни градове или папа [[Бонифаций IX]] да спечелят отлагане в полза на Вацлав.
В края на май 1400 г. избирателите от Рейн и други принцове се срещат във Франкфурт. Тази среща е връхната точка за изборните дейности „според политическите изисквания, големината на групата участници и степента на институционализация“. <ref>Thomas M. Martin: Auf dem Weg zum Reichstag. Studien zum Wandel der deutschen Zentralgewalt 1314–1410. München 1993, S. 232.</ref> Не само присъстват техни последователи, но и представители на имперските градове и пратеници от Англия, Франция и [[Кастилия]]. <ref>Die Teilnehmerliste in: Deutsche Reichstagsakten unter König Wenzel. 3. Abteilung: 1397–1400, hg. von Julius Weizsäcker (Deutsche Reichstagsakten, Ältere Reihe 3) München 1877, Nr. 138, S. 184 ff.</ref> На 11 август Венцел е помолен да се премести в официалното седалище Майнц в Оберлахнщайн . В контекста на преговорите във Франкфурт обаче вече има спор за възможен нов крал.
Курфюрст Рудолф III от Саксония-Витенберг предлага своя зет [[Фридрих I (Брауншвайг-Волфенбютел)|Фридрих I]], херцог на Брауншвайг и Люнебург, но архиепископ Йохан II от Майнц предпочита Рупрехт. Има спор. Фридрих си заминава, но е убит на 5 юни 1400 г. близо до село Клейненглис (южно от Фрицлар) от граф [[Хайнрих VII (Валдек)|Хайнрих VII фон Валдек]] и неговите последователи Фридрих фон Хертингсхаузен и [[Конрад фон Фалкенберг]]. Мотивите за убийството могат да бъдат обяснени с локални конфликти между графовете Валдек и гвелфите около Люнебург.<ref>Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271–291, hier: S. 280.</ref> Обаче подозрението възниква „сякаш реинската опозиция иска да използва брутално насилие, за да елиминира князе, които не се съгласяват с техните имперски политически планове.“ <ref>Alois Gerlich: Habsburg – Luxemburg – Wittelsbach im Kampf um die deutsche Königskrone. Studien zur Vorgeschichte des Königtums Ruprechts von der Pfalz. Wiesbaden 1960, S. 332.</ref> По- късно Рупрехт се включва лично в уреждането на конфликта като крал: Като изкупление кара да се извърши меса до основата в колегиалната църква „ Свети Петър” във Фрицлар. В ролята си на миротворец обаче Рупрехт не може да отбележи никакъв успех, тъй като през лятото на 1402 година продължават въоръжените сблъсъци между конфликуващите страни. <ref>Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271–291, hier: S. 284.</ref>
В седмиците след нападението, опозицията на Венцел от страна на Рейн все повече печели поддръжници. В началото на август 1400 година избирателите от Рейн се събират в Оберлахнщайн за свалянето и нови избори, а подкрепата за Вацлав е сведена до минимум. В допълнение към някои графове и синьори се появявят Фридрих VI фон Нюрнберг и синът на Рупрехт Стефан, които са само двама представители на имперските принцове.<ref>Claudia Garnier: Wie vertraut man seinem Feind? Vertrauensbildung und Konsensfindung der rheinischen Kurfürsten um 1400. In: Frühmittelalterliche Studien 39, 2005, S. 271–291, hier: S. 282.</ref> Курфюрст Рудолф III от Саксония-Витенберг и Йобст от Моравия като притежател на вота за гласуване в Бранденбург не присъстват.<ref>Zur Absetzung König Wenzels Ernst Schubert: Königsabsetzungen im deutschen Mittelalter. Eine Studie zum Werden der Reichsverfassung. Göttingen 2005; František Graus: Das Scheitern von Königen. Karl IV., Richard II., Wenzel IV. In: Reinhard Schneider (Hrsg.): Das spätmittelalterliche Königtum im europäischen Vergleich. Sigmaringen 1987, S. 17–39 (online); Helmut G. Walther: Das Problem des untauglichen Herrschers in der Theorie und Praxis des europäischen Spätmittelalters. in: Zeitschrift für historische Forschung 23, 1996, S. 1–28; Frank Rexroth: Tyrannen und Taugenichtse. Beobachtungen zur Ritualität europäischer Königsabsetzungen im späten Mittelalter. In: Zeitschrift für historische Forschung 278, 2004, S. 27–53.</ref>Четиримата избиратели от Майнц, Кьолн, Трир и Пфалц изчакват демонстративно закъснелите избиратели или Венцел, който също е поканен.
На 20 август 1400 г. курфюрстите обявяват Вацлав следва да бъде свален от кралската си власт като „безполезен, мързелив, небрежен и недостоен гоподар на империята“ <ref>Die Absetzungsurkunde in Deutsche Reichstagsakten unter König Wenzel. 3. Abteilung: 1397–1400, hg. von Julius Weizsäcker (Deutsche Reichstagsakten, Ältere Reihe 3) München 1877, Nr. 204</ref> и оправдават тази мярка с отговорността си за империята. <ref>Jörg Peltzer: Der Rang der Pfalzgrafen bei Rhein. Die Gestaltung der politisch-sozialen Ordnung des Reichs im 13. und 14. Jahrhundert. Ostfildern 2013, S. 70.</ref> Венцел не признава свалянето си и продължава да използва титлата римски крал. Продължава да ползва печата като римски крал до смъртта си. <ref> Ernst Schubert: Königsabsetzungen im deutschen Mittelalter, Eine Studie zum Werden der Reichsverfassung. Göttingen 2005, S. 416.</ref>
== Взаимоотношения със Сигизмунд и смърт ==
През 1419 г. императорът [[Сигизмунд Люксембургски]] го изпраща в Бохемия да потуши първото въстание на [[хусити]]те в Прага ([[Хуситски войни]]). Той умира по пътя за Бохемия, вероятно са му дали отрова. Погребан е във францисканския манастир Витенберг. През [[19 век]] е преместен в църквата на двореца и по време на [[Втората световна война]] във фамилната гробница.
Наследен е
== Фамилия ==
Line 31 ⟶ 56:
== Източници ==
<references />
[[Категория:Курфюрст (Саксония)]]
[[Категория:Саксонски херцози]]
| |||