Мелетий I Ловчански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 21:
Историята на любовната афера на Мелетий е използвана от [[Теодосий Икономов]] през 1857 г. за написването на първата българска оригинална драматична творба – комедията „[[Ловчанският владика|Ловчанският владика или бела на ловчанскийт сахатчия]]“, отпечатана в [[Болград]] в 1862 г. Икономов замисля драмата още когато е ученик в Киевската гимназия. Действителният случай му е разказан от Симеон Недков от Ловеч, който в1852 година също учил в Киев, в Духовната семинария.<ref>Васил Д. Стоянов, Съчинения. Под ред. на Д. Леков и В. Бехиньова, т. 2, с. 5, 141.</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://liternet.bg/publish8/egetova/remarkite.htm| заглавие=Функцията на ремарките в първата оригинална възрожденска комедия „Ловченскийт Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча“ от Теодосий Икономов |достъп_дата = 8 юни 2017 |фамилно_име=Гетова |първо_име=Елена |дата= |труд= |издател= LiterNet |цитат= |език= }}</ref> По друга версия П.Р. Славейков разказва случая Икономов в 1852 г.
От 11 до 16 ноември 1852 на посещение в [[Карея]] в [[Света гора]] е бил [[Константин Петкович]], който се запознал със заточения там Мелетий. Петкович си спомня: „Епитропът ходи ежедневно в Карея, присъства там в [[Успение Богородично (Карея)|Протатон]] до 2 часа следобед, след това се връща в манастира, обядва, почива два часа и после отива на църква. Свободното време, което му остама от споменатите занятия, употребява за разходка до някоя килия или за посещение на някой архиерей в оставка, с когото изпушва половин дузина лули и изпива известно количество червена напитка. На Света гора, по манастирите и в Карея има много архиереи в оставка, които, поживели в България лет 7 или 8, пристигат тук доброволно и недоброволно, купуват килия и живеята като паши, без да мислят за нищо друго освен за чубука и за стомаха си. В Карея се запознах с един архиерей, който е
В 1867 година Мелетий е назначен за митрополит на [[Еноска епархия|Еноската епархия]]. В 1872 година подава оставка.<ref name="Kiminas 54"/>
| |||