За буквите: Разлика между версии

63 байта изтрити ,  преди 1 година
м
редакция без резюме
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
 
== „{{Кирилица|Ὀ писмєнєхь}}“ ==
Прѣжде оубо словѣне не имѣахѫ кънигъ нъ чрьтами и рѣзами чьтѣахѫ и гатаахѫ, погани сѫште. Крьстивъше же сѧ, римьскъми и грьчьскъıми писменъı нѫждаахѫ сѧ пьсати словѣньскѫ рѣчь безь оустрѥниꙗ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскꙏıми писменъı: БОГЪ, или ЖИВОТЪ, или SѢЛО, или ЦРЬКЪІ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ, или ѦЗЪІКЪ и ина подобьнаꙗ симъ? И тако бѣшѧ мънога лѣта.грьчьскꙑ
 
ми писменꙑ нѫждаахѫ сѧ пьсати словѣньскѫ рѣчь безь оустрѥниꙗ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскꙑми писменꙑ: БОГЪ, или ЖИВОТЪ, или SѢЛО, или ЦРЬКЪІ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ, или ѦЗЪІКЪ и ина подобьнаꙗ симъ? И тако бѣшѧ мънога лѣта.
По томь же чьловѣколюбьць, богъ строѧи вьсꙗ оставлꙗѩи чьловѣча рода безъ разоума нъ въсѧ къ разоумоу приводѧ съпасению, помилаловъ родъ словѣньскь посъла имъ свѧнтаѥго Конъстанътина Философа нарицаѥмаѥго Кѵрила, мѫжа правьдьна и истиньна, и сътвори имъ писменъ три десѧте и осмь, ова оубо по чиноу грьчьскъихъ писменъ, ова же по словѣньстѣй рѣчи. Отъ прьваѥго начьнъ по грьчьскоу. Они оубо алъфа, а сь азъ. Отъ аза начѧтъ обоѥ. И ꙗкоже они подобльше сѧ жидовъскъıмъ писменемъ сътворишѧ, тако и сь грьчьскъıмъ. Жидове бо прьвоѥ писмѧ имѫтъ алефъ, ѥже сѧ съказаѥтъ оучинеиѥ съврьшаѭште. Въводимоу дѣтиштю и глаголѭште: „Оучи сѧ“, ѥже ѥстъ алефъ. И грьци подобѧште сѧ томоу „алъфа“ рѣшѧ. И съподоби сѧ речениѥ съказаниꙗ жидовьска грьчьскоу ѧзъıкоу, да речетъ дѣтиштю въ „оучениꙗ“ мѣсто „ишти“, „алфа“, бо „ишти“ сѧ речетъ грьчьскомь ѧзъıкомь. Тѣмъ бо подобѧ сѧ, свѧ тъıи Кѵрилъ сътвори прьвоѥ писмѧ азъ. Нъ ꙗко пръвоуѥмоу сѫштю писмени азъ и отъ Бога даноу родоу словѣньскоуѥмоу на отврьстиѥ оустъ въ разоумъ оучѧштимъ сѧ боукъвамъ великомь раздвижениѥмь оустъ възгласитъ сѧ. А она писмена маломь раздвижениѥмь оустъ възглсѧтъ сѧ и исповедаѭнтъ сѧ.
 
По томь же чьловѣколюбьць, богъ строѧи вьсꙗ оставлꙗѩи чьловѣча рода безъ разоума нъ въсѧ къ разоумоу приводѧ съпасению, помилаловъ родъ словѣньскь посъла имъ свѧнтаѥго Конъстанътина Философа нарицаѥмаѥго Кѵрила, мѫжа правьдьна и истиньна, и сътвори имъ писменъ три десѧте и осмь, ова оубо по чиноу грьчьскъихъ писменъ, ова же по словѣньстѣй рѣчи. Отъ прьваѥго начьнъ по грьчьскоу. Они оубо алъфа, а сь азъ. Отъ аза начѧтъ обоѥ. И ꙗкоже они подобльше сѧ жидовъскъıмъжидовъскꙑмъ писменемъ сътворишѧ, тако и сь грьчьскъıмъ. Жидове бо прьвоѥ писмѧ имѫтъ алефъ, ѥже сѧ съказаѥтъ оучинеиѥ съврьшаѭште. Въводимоу дѣтиштю и глаголѭште: „Оучи сѧ“, ѥже ѥстъ алефъ. И грьци подобѧште сѧ томоу „алъфа“ рѣшѧ. И съподоби сѧ речениѥ съказаниꙗ жидовьска грьчьскоу ѧзъıкоу, да речетъ дѣтиштю въ „оучениꙗ“ мѣсто „ишти“, „алфа“, бо „ишти“ сѧ речетъ грьчьскомь ѧзъıкомьѧзꙑкомь. Тѣмъ бо подобѧ сѧ, свѧ тъıитꙑи Кѵрилъ сътвори прьвоѥ писмѧ азъ. Нъ ꙗко пръвоуѥмоу сѫштю писмени азъ и отъ Бога даноу родоу словѣньскоуѥмоу на отврьстиѥ оустъ въ разоумъ оучѧштимъ сѧ боукъвамъ великомь раздвижениѥмь оустъ възгласитъ сѧ. А она писмена маломь раздвижениѥмь оустъ възглсѧтъ сѧ и исповедаѭнтъ сѧ.
 
Се же сѫтъ писмена словѣнскаꙗ сице бо подобаѥтъ пьсати и глаголати: А, Б, В, Г и прочаꙗ.
 
Дроузии же глаголѭнтъ: „По чьто ѥстъ ли писменъ сътворилъ? А можетъ сѧ мьньшемь того пьсати, ꙗкоже и грьци дъвѣма десѧнтьма и четъıрьмачетꙑрьма пишѫтъ“. И не вѣдѧтъ колицѣмь пишѫтъ грьци: ѥсть бо дъва десѧнте и четъıричетꙑри писменъ, нъ не наплънꙗѭтъ сѧ тѣми кънигъı, нъ приложили сѫть двогласьнъихъ аı и въ чисменьхъ же три: шестоѥ и девѧтьдесѧтьноѥ и събираѭтъ ихъ три десѧнте и осмь. Тѣмь же томоу подобьно и въ тъжде образъ сътвори свѧтъıи Кѵрилъ три десѧнте и осмь писменъ.
 
Дроузии же глаголѭтъ: „Чьсомоу же сѫтъ словѣньскъıсловѣньскꙑ кънигъıкънигꙑ? Ни того бо ѥстъ богъ сътворилъ, ни то анъгели, ни сѫтъ иждеконьнъıиждеконьнꙑ, ꙗко жидовьскъıжидовьскꙑ и римьскъıримьскꙑ и ѥлиньскъıѥлиньскꙑ, иже отъ кони сѫтъ и приѧти сѫтъ богомь“.
 
А дроузии мьнѧтъ, ꙗко богъ самъ ѥстъ сътворилъ писмена и не вѣдѧтъ сѧ чьто глаголѭште, окаꙗнии! И ꙗко трьми ѧзъıкъı повелѣлъ богъ кънигамъ бъıтибꙑти, ꙗко же въ ѥѵанъгелии пишетъ: „И бѣ дъска напьсана жидовьскъıжидовьскꙑ и римьскъıримьскꙑ, и ѥлиньскъıѥлиньскꙑ “. А словѣньскъıсловѣньскꙑ нѣстъ тоу. Тѣмъ же не сѫтъ словѣньскъıѧсловѣньскꙑѧ кънигъıкънигꙑ отъ бога. Къ тѣмъ чьто глаголемъ или чьто речемъ къ тацѣмъ безоумьнъıмъбезоумьнꙑмъ? Обаче речемъ отъ свѧтъıихъсвѧтꙑихъ кънигъ, ꙗкоже наоучихомъ сѧ, ꙗко вьсꙗ по рѧдоу бъıваѥтъбꙑваѥтъ отъ бога, а не отъ иного. Нѣстъ бо богъ сътворилъ жидовьска ѧзъıка прѣжде, ни римьска, ни ѥлиньска, нъ сирьскъıисирьскꙑи имьже и Адамъ глагола, и отъ Адама до потопа, и отъ потопа доньжде богъ раздѣли ѧзъıкъıѧзꙑкꙑ при стлъпотворении, ꙗкоже пишетъ:„Размѣшеномъ же бъıвъшемъбꙑвъшемъ ѧзъıкомъ“. И ꙗкоже сѧ ѧзъıци размѣсишѧ, тако и нърави и объıчаиобꙑчаи, и оустави, и закони, и хъıтростихꙑтрости на ѧзъıкъıѧзꙑкꙑ: ѥгѵпьтѣномъ же землемѣрениѥ, а перъсомъ и халъдеомъ и асиреомъ - звѣздочьтениѥ, влъшвениѥ, врачеваниѥ, чарованиꙗ и вьсꙗ хъıтростьхꙑтрость человѣча; жидовомъ же - свѧтъıѧ кънигъıкънигꙑ, въ нихъ же ѥстъ пьсано, ꙗко богъ небо сътвори и землѭ н вьсꙗ, ꙗже на неи, и человѣка и вьсꙗ рѧдоу, ꙗкоже пишетъ; ѥлиномъ же граматикиѭ, риторикиѭ, философиѭ. Нъ прѣжде сего ѥлини не имѣахѫ своимь ѧзъıкомьѧзꙑкомь писменъ, нъ финичьскъıимифиничьскꙑими писменъıписменꙑ пьсаахѫ своѭ си рѣчь. И тако бѣшѧ мънога лѣта. Панамидъ же послѣжде пришьдъ, начьнъ отъ алъфъıалъфꙑ и витъıвитꙑ шесть на десѧнте писменъ тъкъмо ѥлномъ обрѣте. Приложи имъ Кадмъ Милисии писмена три.
 
Тѣмъ же мънога лѣта девѧнтнѭ на десѧнте писменъ пьсаахѫ. И по томь Симонидъ обрѣтъ приложи дъвѣ писменѣ, Епихарии же Съказатель три писмена обрѣте и събьра сѧ ихъ дъва десѧти и четъıричетꙑри. По мънозѣхъ же лѣтѣхъ Дионисъ Граматикъ шесть двогласьнъıхъдвогласьнꙑхъ обрѣте, по томь же дроугъıидроугꙑи - пѧть, и дроугъıидроугꙑи - три писмена. И тако, мънози мъногъıмъногꙑ лѣтъıлѣтꙑ ѥдъва събьрашѧ л҄и писменъ. По томь же мъногомъ лѣтомъ минѫвъшемъ, божиѥмь повелѣниѥмь обрѣте сѧ седмь десѧтъ мѫжь, иже прѣложишѧ отъ жидовьскаѥго на грьчьскъıигрьчьскꙑи ѧзъıкъѧзꙑкъ. А словѣньскъıѧ кънигъı ѥдинъ свѧтъıисвѧтꙑи Конъстанътинъ, нарицаѥмъıинарицаѥмꙑи Кѵрилъ и писмена сътвори и кънигъıкънигꙑ прѣложи въ малѣхъ лѣтѣхъ, а они мънози. И мъногъıмъногꙑ лѣтъıлѣтꙑ седмь ихъ писмена оустроишѧ, а седмь десѧтъ мѫжь - прѣложениѥ. Тѣмь же словѣнскаꙗ писмена свѧтѣнша сѫтъ и чьстьнѣнша, свѧтъ бо мѫжь сътворилъ ꙗ ѥстъ, а грьсчьскаꙗ - ѥлини погани. Аште ли къто речетъ, ꙗко нѣстъ оустроилъ добрѣ, понеже сѧ постраꙗѭнтъ и ѥште, отъвѣдъ речемъ симъ: „И грьчьскъıгрьчьскꙑ такожде мъногашьди сѫтъ постраꙗли Акила и Симахъ и по томь ини мънози. Оудобѣѥ бо ѥсть послѣжде потворити, неже прьвоѥ сътворити.
 
Аште бо въпросиши кънигъчнѧ грьчьскъıѧгрьчьскꙑѧ, глаголѧ: „Къто въıвꙑ ѥстъ писмена сътворилъ или кънигъıкънигꙑ прѣложилъ, или въ коѥ врѣмѧ?“, то рѣдъци отъ нихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣскъıѧ боукарѧ, глаголѧ: „Къто въıвꙑ писмена сътворилъ ѥстъ или кънигъı прѣложилъ?“ то вьси вѣдѧтъ и, отъ вѣштавъше, рекѫтъ „Свѧтъıи„Свѧтꙑи Конъстанътинъ Философъ, нарицаѥмъıи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори кънигъıкънигꙑ прѣложи, и Меѳодиѥ, братръ ѥго. Сѫтъ бо ѥште живи, иже сѫтъ видѣли ихъ“. И аште въпросиши въ коѥ врѣмѧ, то вѣдѧтъ и рекѫтъ, ꙗко въ врѣмена Михаила цѣсарꙗ грьчьска, и Бориса, кънѧза блъгарьска, Растицѧ, кънѧза моравьска, и Коцелꙗ, кънѧза блатьньска, въ лѣто же отъ съзьданиꙗ вьсего [[Кирилски цифри|҃Ѕ҃Т҃Ѯ҃Г]]. Сѫтъ же и или отъвѣти, ѧже инъде речемъ, а нъıнѣнꙑнѣ нѣстъ врѣмѧ. Такъ разоумъ, братриѥ, богъ ѥстъ далъ словѣномъ, ѥмоуже слава, и чьсть н дрьжава и поклонениѥ нъıнѣнꙑнѣ и присно и въ бесконьчьнъıѧбесконьчьнꙑѧ вѣкъıвѣкꙑ. Аминь.
 
''Чрьноризьцъ Храбръ''
53

редакции