Громобой (броненосен крайцер): Разлика между версии

|производител = ''[[Балтийски завод]]'', [[Санкт Петербург]], Русия.[[Руска империя]]

|край = утилизиран през [[1922]] г.

|дължина = 146,6 [[метър|m]]

|задвижване = 3 [[парна машина|парни машини]] с тройно разширение;<br>32 [[паренводотръбен котел|парниводотръбни котли]] „Белвил“;<br>3 [[гребен винт|гребни винта]];<br>15 496 [[конска сила|к.с.]]''Belleville''

|водоизместимост = 12 455558 [[тон|t]] (нормална)<br />12 655 t (пълна)

|броня = [[Корабна броня|Броня „Харви“]]<br />[[Брониран пояс|на борда]]: 152 mm <br>(91,5х2,36 m);<br />[[бронирана палуба|на палубата]]: [[Корабна броня|никелова броня]]<br />37 – 64 mm ;<br>(черупковидна)<br />на елеваторите и [[парен котел|котелните]] кожуси: 38 mm;<br />[[Корабна броня|круповски тип]]:<br />на [[нос (корабоплаване)|носовия]] [[траверса|траверс]]: 152 mm;<br />на [[кърма (корабоплаване)|кърмовия]] [[траверса|траверс]]: 102 mm;<br />[[каземат]]и: 51 – 121 mm;<br />[[бойна рубка|на бойната рубка]]: 305 mm

|екипаж = 874 души<br />

|оръдия = 4х1 [[8"/45 морско оръдие Бринк|203 mm]];<br />16х1 [[152 mm морско оръдие Кане|152 mm]];<br />24х1 [[75 mm морско оръдие Кане|75 mm]];<br />12х1 [[47 mm скорострелно оръдие Хочкис|47 mm]];<br />18х1 [[револверни оръдия Хочкис|37 mm]];<br>2х1 7,62 mm [[картечница|картечници]]<brСкорострелно />2х1оръдие Барановски|63,5 mm]] ([[десант]]ни оръдия)

|други = 2х1 7,62 mm [[картечница|картечници]]

'''Громобой''' ({{lang|ru|'''Громобой'''}}) e [[броненосен крайцер]] на [[Военноморски флот на Русия|руския императорски и съветскияСъветския военноморски флот]]. Построен е в [[Санкт Петербург]] на стапелите[[стапел]]ите на Балтийския завод. Проектът за крайцера е усъвършенствана версия на крайцера „[[Россия (броненосен крайцер)|Россия]]“. Той е последния [[крайцер]] от серията големи океански[[океан]]ски броненосни крайцери, който спрямо предшествениците му – „[[Рюрик (броненосен крайцер)|Рюрик]]“ и „[[Россия (броненосен крайцер)|Россия]]“ – има подобрена [[корабна броня|бронезащита]] и [[корабна артилерия|артилерия]].

Вместо средна (по-слаба) [[парна машина]] за [[крайцерска скорост|икономичен ход]] (както при „[[Россия (броненосен крайцер)|Россия]]“) при него са монтирани три машини с еднаква [[мощност]].

Веднага след влизането в строй „Громобой“ е преведен в[[Далечния изток]] и влиза в състава на Тихоокеанската ескадра (пристига във [[Владивосток]] на [[30]] юни [[1901]] г.).

На [[14 август]] [[1904]] г. по време на боя в Корейския пролив, крайцера получава сериозни повреди; загубите сред личния състав са: 91 убити и 185 ранени.

На [[13 октомври]] 1904 г. търпи крушение в [[Посет (залив)|залива Посет]] и до края на февруари [[1905]] г. е в ремонт. На [[24 май]] 1905 г. се натъква на мина до остров Русский, Приморски край и е отремонтиран към септември 1905 г.

След войната се връща в [[Балтийско море]]; участва в [[Първата световна война]]. По време на ремонт, в периода [[1915]]  – [[1916]] г. артилерийското въоръжение на крайцера е усилено до 6 – 203 mm и 20 – 152 mm оръдия.

В края на [[1918]] г. е законсервиран в [[Кронщат]]. През [[1922]] г. е продаден за скрап в [[Германия]], но при буксировката е изхвърлен на брега до пристанището на [[Лиепая]] и е разкомплектован на мястото на аварията.

* 1904 – капитан 1-ви ранг Алексей Петрович Угрюмов, впоследствие вицеадмирал, а от [[1 юни]] [[1915]] г. началник на Главно управление по корабостроене.