'''Сконтото''' или '''отбивът''' в банковото дело е процент, който [[банка]]та удържа за себе си при изплащането на [[полица|полиците]], преди изтичане на техния [[Падеж (финанси)|падеж]].<ref>[{{Citation |title=Финансов речник |url=http://www.finance5.bg/glossary/word/194.html Финансов|access-date=2014-02-14 речник]|archivedate=2011-07-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110704194738/http://www.finance5.bg/glossary/word/194.html }}</ref> В по-общ смисъл то е възнаграждението, което се дава на [[кредитор|заемодателя]] (кредитора) за използването на дадения от него заем на заемополучателя. В някои случаи се изчислява въз основа на бъдещата стойност на заеманите парични средства, а не въз основа на сегашната стойност на заема, както е при простата лихва. Това възнаграждение се нарича търговско (банково) сконто или само сконто. От гледна точка на заемодателя сконтото е приход от заема, а от гледна точка на заемополучателя сконтото е разход по заема.<ref> Финансова математика; стр. 22; София 1994 г.; Цв. Бъчварова, Ив. Събев </ref>
