Евровизия 1998: Разлика между версии

|водещ = Улрика ЙонсънЙонсон<br>Тери УогънУоган

|място = [[FileФайл:EuroReino Unido.svg|25px]] [[Великобритания]]<br>[[Барклейкард Арена|Национален закрит стадион]], [[Бирмингам]]

|победител = [[FileФайл:EuroIsrael.svg|25px]] [[Израел]]<br>[[Дана Интернешънъл]] – [[Diva|„דיווה“ („Дива“)]]

|гласуване = Всяка страна има 1- – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни

|дебют = [[FileФайл:EuroMacedonia del Norte.svg|25px]] [[Северна Македония]]

|завръщане = [[FileФайл:EuroBélgica.svg|25px]] [[Белгия]]<br>[[FileФайл:EuroIsrael.svg|25px]] [[Израел]]<br>[[FileФайл:EuroRomania.svg|25px]] [[Румъния]]<br>[[FileФайл:EuroEslovaquia.svg|25px]] [[Словакия]]<br>[[FileФайл:EuroFinlandia.svg|25px]] [[Финландия]]

|оттегляне = [[FileФайл:EuroAustria.svg|25px]] [[Австрия]]<br>[[FileФайл:EuroBosnia-Herzegovina.svg|25px]] [[Босна и Херцеговина]]<br>[[FileФайл:EuroDinamarca.svg|25px]] [[Дания]]<br>[[FileФайл:EuroIslandia.svg|25px]] [[Исландия]]<br>[[FileФайл:EuroItalia.svg|25px]] [[Италия]]<br>[[FileФайл:EuroRusia.svg|25px]] [[Русия]]

|0 точки = [[FileФайл:EuroSuiza.svg|25px]] [[Швейцария]]

[[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] печели правото да домакинства [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]], след като „Катрина анди дъДа Уейвс“ печелят през [[1997]] г. в [[Дъблин]], [[Ирландия (държава)|Ирландия]] с песента „Love Shine a Light“ с 227 точки. Това е пета победа за [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] (след [[Евровизия 1967|1967]] г., [[Евровизия 1969|1969]] г., [[1976]] г. и 1981 г.) и осмия път, в който [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] е домакин на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] (след [[Евровизия 1960|1960]] г., [[Евровизия 1963|1963]] г., [[Евровизия 1968|1968]] г., [[Евровизия 1972|1972]] г., [[Евровизия 1974|1974]] г., [[Евровизия 1977|1977]] г. и 1982 г.). Водещи на събитието са Улрика Йонсон и Тери Уоган.

Победител става израелската изпълнителка [[Дана Интернешънъл]]<ref name="Israel Wins">{{cite web|author=Special Report|title=Transsexual singer stirs up passions|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/special_report/1998/05/98/eurovision/90279.stm|publisher=BBC News|accessdate=21 October 2014|date=10 May 1998}}</ref> с песента [[Diva|„דיווה“ („Дива“)]] със 172 точки. Това е трета победа за [[Израел]] (след [[Евровизия 1978|1978]] г. и [[Евровизия 1979|1979]] г.). На второ място е страната-домакин [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] със 166 точки, на трето място е [[Малта]] със 165 точки, а на четвърто място е [[Нидерландия]] със 150 точки. [[Швейцария]] получава 0 точки в гласуването.<ref name=":0">[http://www.eurovision.tv/page/history ''История на конкурса „Евровизия“ по години в официалната му страница, на английски.'']</ref>

На това издание участват 25 страни,<ref name="Eurovision1998">{{cite web|title=Eurovision Song Contest 1998|url=http://www.eurovision.tv/page/history/by-year/contest?event=313|work=eurovision.tv|publisher=European Broadcasting Union|accessdate=21 October 2014|date=9 May 1998}}</ref>, като дебютира [[Северна Македония]],<ref name="Eurovision1996">{{cite web|title=Eurovision Song Contest 1996|url=http://www.eurovision.tv/page/history/by-year/contest?event=311|work=eurovision.tv|publisher=European Broadcasting Union|accessdate=21 October 2014|date=18 May 1996}}</ref>, след няколкогодишни отсъствия се завръщат [[Израел]], [[Белгия]], [[Финландия]], [[Румъния]] и [[Словакия]],<ref name="Romania1994">{{cite web|title=Romania 1994|url=http://www.esc-history.com/details.asp?key=733|publisher=esc-history.com|accessdate=21 October 2014}}</ref><ref>{{cite web|title=Israel 1995|url=http://www.esc-history.com/details.asp?key=768|publisher=esc-history.com|accessdate=21 October 2014}}</ref>, докато [[Австрия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Дания]], [[Исландия]], [[Италия]], [[Русия]] се оттеглят поради лоши резултати от предишни години. [[Израел]] e могъл да се завърне на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] още през [[Евровизия 1997|1997]] г., но решава да не участва заради деня на паметта за Холокоста, което означава, че страната се завръща за първи път от 3 години. Италианската телевизия [[Rai|RAI]] решава да не участва в [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]], което ще доведе до отсъствието на [[Италия]] от [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] цели 13 години, преди тяхното завръщане през [[Евровизия 2011|2011]] г.<ref name="Italy returns 2011">{{cite web|last=Jiandani|first=Sanjay|title=Italy returns to the Eurovision Song Contest!|url=http://esctoday.com/16295/italy_returns_to_the_eurovision_song_contest/|publisher=esctoday.com|accessdate=21 October 2014|date=2 December 2010}}</ref>

В това издание на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] е представена система за гласуване, която да вкара и аудиторията в шоуто. Всяка от участващите страни открива 24 телефонни линии с числа от 01 до 25, без числото на собствената им страна. Всяка от тези цифри е определена песен. На зрителите се дават 5 минути за гласуване. На всеки гласуващ се позволяват само по три гласа с един телефонен номер.

[[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], заедно с националния си телевизионен оператор [[Би Би Си]], са домакини на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]], който се провежда в [[Барклейкард Арена|Националния закрит стадион]] в град [[Бирмингам]]. За първи път от 1982 г. насам [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] се организирана във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], който е и последния [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенен конкурс]] организиран на островната държава до този момент. Това е рекорден осми път, в който [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] организира [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]], след като домакинства изданията на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] през [[Евровизия 1960|1960]] г., [[Евровизия 1963|1963]] г., [[Евровизия 1968|1968]] г., [[Евровизия 1972|1972]] г., [[Евровизия 1974|1974]] г., [[Евровизия 1977|1977]] г. и 1982 г.

[[Барклейкард Арена|Националния закрит стадион]] e използвана за няколко големи събития в миналото, включително за броене на не по-малко от осем избирателни района в самата зала за британските парламентарни избори през [[1992]] г. Седмицата след провеждането на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]], града е трябвало да бъде домакин на 24-та среща на върха на страните от [[Г-8]], като водещия на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] Тери Уоган е трявбало да освободи хотелската си стая, за да направи път на тогавашния американски президент [[Бил Клинтън]]. Открита през [[октомври]] [[1991]] г., арената е най-известна във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], като домакин на британския телевизионен сериал „Гладиатори“, който се излъчва през 90-те години, който е представен от водещата Улрика Йонсон, представен от друга британска телевизия, ITV. Докато капацитета на [[Барклейкард Арена|Националния закрит стадион]] е близо 13 000 места, британската телевизия [[Би Би Си]] решава да използва само половината от местатат, което може да побере приблизителната цифра от около 4000 зрители, която ще бъде надхвърлена систематично в следващите години. Основната сцена има като свой най-забележителен елемент, структура във формата на китова опашка. Зад сцената е изградена голяма зелена стая, където участниците чакат своя звезден миг и проследяват гласуването. Зелената стая има вид на нощен клуб, с бар зона и 40 големи телевизионни екрана.

През тази година има четири изпълнители, които се завръщат отново, за да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият от тях е ирландецът Пол Харингтън. Той се завръща, след като представя [[Ирландия (държава)|Ирландия]] през [[Евровизия 1994|1994]] г. в дует заедно с Чарли Макгетигън с песента „Rock 'n' Roll Kids“ и печелят тогавашния [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенен конкурс]] с 226 точки. През тази година Пол Харингтън е бек-вокалист на ирландския представител Даун Мартин, който изпълнява песента „Is Always Over Now?“ и завършва на 9-тоо място с 64 точки. Вторият изпълнител е португалския изпълнител Жозе Сид. Той се завръща, след като представя [[Португалия]] самостоятелно на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] през [[Евровизия 1980|1980]] г., като изпълнява песента „Um grande, grande amor“ и завършва на 7-моо място със 71 точки. През тази година, той участва като част от групата „Алма Лука“, които изпълняват песента „Se eu te pudesse abraçar“ и завършват на 12-тоо място с 36 точки. Третият изпълнител е швейцарецът Егон Егеман. Той се завръща, след като представя [[Швейцария]] на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] през [[Евровизия 1990|1990]] г., като изпълнява песента „Musik klingt in die Welt hinaus“ и завършва на 11-тоо място с 51 точки. През тази година, Егон Егеман е виолиниста на швейцарската представителка Гунвор Гугисберг, която изпълнява песента „Lass ihn“ и завършва на последното 25-тоо място с 0 точки. Четвъртият и последен изпълнител е хърватската представителка Даниела Мартинович. Тя се завръща, след като представя [[Хърватия]] на [[Песенен конкурс „Евровизия“|песенния конкурс]] през [[Евровизия 1995|1995]] г., като част от групата „Маджазин“, които заедно с Лидия Хорват-Дуняко изпълняват песента „Nostalgija“ и завършват на 6-тоо място с 91 точки. През тази година, Даниела Мартинович представя [[Хърватия]] самостоятелно с песента „Neka mi ne svane“ и завършва на 5-тоо място със 131 точки.

|[[Иврит|'''[[иврит]]''']]

| style="text-align:left; " | '''{{Израел}}'''

| style="text-align:right; " | '''172''' || || 10 || '''12''' || 10 || 10 || || 10 || style="text-align:left; background:#aaa;" | || 7 || '''12''' || || 7 || 6 || '''12''' || 7 || 5 || 10 || 6 || 5 || 10 || 10 || 3 || 7 || 5 || 8