Евровизия 1969: Разлика между версии

|място = [[FileФайл:EuroEspaña (1945-1977).svg|25px]] [[Испания]]<br>Театър „Реал“, [[Мадрид]]

|победител = [[FileФайл:EuroEspañaEuroReino (1945-1977)Unido.svg|25px]] VivoBoom cantandoBang-a-Bang<br>[[FileФайл:EuroReinoEuroEspaña Unido(1945-1977).svg|25px]] BoomVivo Bang-a-BangCantando<br>[[FileФайл:EuroPaíses Bajos.svg|25px]] De troubadour<br> [[FileФайл:EuroFrancia.svg|25px]] Un jour, un enfant

'''Евровизия 1969''' е 14-то ежегодноото издание на едноименния [[Песенен конкурс Евровизия|песенния конкурс]].

Провежда се на [[29 март]] [[1969]] г. в Кралския театър „Реал“ в [[Мадрид]], [[Испания]]. За първи път от създаването му домакин на [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]] е държава, където на власт е [[Франсиско Франко|военна диктатура]]. Това е причината [[Австрия]] да обяви бойкот, с което броят на участващите страни намалява на 16.<ref>[http://www.esc-history.com/''История на фестивала „Евровизия“, на английски'']</ref> Въпреки това изданието на „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“ през [[1969]] г. остава в историята с три събития. Първото е победата едновременно на четири песни. Недобре обмислената система за гласуване най-сетне води до проблем – след като и последното жури съобщава своя резултат, водещата Лорита Валенсуела отбелязва, че четири песни имат един и същ брой набрани точки. Това са френската „Un jourJour, unUn enfant“Enfant“, изпълнена от Фрида Бокара; нидерландската „De troubadour“, представена от Лени Кюр, испанската „Vivo cantando“, изпълнена от Саломе и британската „Boom Bang- a- Bang“, изпълнена от добилата вече популярност поп-звезда Лулу. Водещата напразно очаква някакво решение от страна на представителите на [[Европейски съюз за радио и телевизия|Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ)]], които присъстват в залата. След известно суетене е окончателно обявено, че победители са и четиримата изпълнители. Испанската телевизия се оказва подготвена и успява да връчи награди на всички призьори.<ref>[http://www.eurovision.tv/''Официална страница на конкурса „Евровизия“ с история по години, на английски'']</ref> Второто, с което изданието се записва в историята, е привличането в организацията му на [[Салвадор Дали]], който става автор на рекламното пано. А третото – включването като участник на 12-годишния ученик Жан-Жак, който представя [[Монако]].

Популярността на „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“ към [[1969]] г.година е вече толкова голяма, че се появява държава, която има желание да се включи в него, но регламентът не ѝ позволява. Малкото княжество [[Лихтенщайн]] дори провежда свой вътрешен финал и избира песен. Тя обаче никога не прозвучава на фестивала. По това време в [[Лихтенщайн]] няма нито един телевизионен канал. Членството на съответна национална телевизия в [[Европейски съюз за радио и телевизия|Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ)]] – организаторът на фестивала, е първото и най-важно условие дадена страна да получи право да се включи в него. [[Лихтенщайн]] се сдобива със своята първа национална телевизия, макар и частна, едва през [[2008]] г. <ref>[http://www.1fl.li/''Официална страница на Айнц Фюрстентум Лихтенщайн телевизион, на немски'']</ref>

Цели петима изпълнители, вече участвали в миналото, се появяват отново на сцената на „[[Песенен конкурс „Евровизия“|Евровизия]]“. Това са Луи Нефс от [[Белгия]], който през [[Евровизия 1967|1967]] г. заема 7-мо място; Сив Малмквист, която като представител на [[Швеция]] заема 10-то място през [[Евровизия 1960|1960]] година, сега пее за [[Германия]]; представителят на [[Монако]] (3-то място през [[Евровизия 1964|1964]] година) Ромюальд, сега представител на [[Люксембург]]; Кирсти Спарбое от [[Норвегия]] (13-тоо място през [[Евровизия 1965|1965]] г.) и португалката Симона де Оливейра – 13-тоо място на [[Песенен конкурс „Евровизия“|фестивала]] през [[Евровизия 1965|1965]] г..