Илия Чолаков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
History1915 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
Чолаков произхожда от голям патриотичен род разложкото село от [[Долно Драглище|Долно Драглища]]. Роден е в 1865 година. След Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година, семейството му се изселва в [[Златица]] в новообразуваното [[Княжество България]]. След смъртта на баща му, семейството се връща в Долно Драглища. В 1884 година Чолаков завършва Царибродската гимназия, след което учи в Казанлъшкото педагогическо училище. В 1888 година постъпва във [[Военно училище|Военното училище]] в София и в 1899 година с чин подпоручик постъпва на служба в Радомир. Последователно служи в София, Разград, Елена, Нова Загора и Сливен.<ref name="ЕПК2 434"/>
 
Завършил е с 11-и випуск на [[Национален военен университет|Военното училищучилище]]<nowiki/>е в 1889 г. В [[Балканска война|Балкаската война]] като [[майор]] и командир на дружина от 5-а Дунавска пехотна дивизия още в първите боеве е ранен в крака. След оздравяването участва в боевете срещу гърците в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В навечерието на [[Първа световна война|Първата световна война]] поради раните от предишните войни е назначен за командир на допълняща дружина със седалище Сливен. Като истински син на майка Македония обаче не може да стои „на топло“. Строява се под бойните знамена на сливенци и като командир на [[Батальон|дружина]] отново е във вихъра на борбата. На [[Битка при Каймакчалан|Каймакчалан]], Прилепско, в 1916 г. в бой срещу сърбите е ранен на 52 места, но спира противника, докато не идва подкрепление. Умира от раните си на 19.09.1916 г. в болницата на [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Погребан е в двора на катедралната църква с още трима души български офицери. Посмъртно е произведен в чин полковник.
 
Чолаков е носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен, Ι клас.<ref name="ЕПК2 434"/>