Българофобия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Бележки: списък на източниците в 2 колони |
|||
Ред 11:
След като изненадващо на 6 септември 1885 г. се осъществява [[Съединението]], и по-късно победата в Сръбско-българската война, което става с цената на противопоставяне на провокациите на руската дипломация, Петербург и руската пропаганда ще заговори за българите като за неблагодарни „татари“, „народ невежествен“ и „диво племе“. През военните и първи следвоенни години на Първата Световна война в страните на [[Антантата]] се разгръща политически мотивирана българофобия. Така гърци, сърби и румънци, съюзниците на Франция, са добре посрещнати в Париж през следвоенните години за разлика от ''дивите'' българи. Румънската българофобия, насочена срещу вредното „славянско влияние“ над потомците на „романизираните даки и римски колонисти“, които имали по начало по-висша [[Древноримска култура|римска култура]]. Тя е следствие на борбата на румънското национално възраждане и се базира на демодираната представа за водещата роля на Франция и романските народи в света. Тя е източник на грешни западни представи у хора, че Румъния е по-цивилизована и изтънчена страна от България.
Българофобията у съседните народи, най-вече гърци и сърби, се предопределя от техните национални каузи. И двете се дефинирани в условията на самостоятелно и независимо държавно формирование, както [[Мегали идея]]та, така и Начертанието, като постигането и на двете, вкл. и тяхното териториално покритие, минава през дебългаризацията на [[Българското землище]] южно от [[Стара Планина]] и западно от река [[Искър]]. [[Македонизъм|Македонизмът]] от своя страна е издънка, по-скоро продължение, както на Начертанието (чрез [[сърбомания]]та), така и на Мегали идеята (чрез [[античен македонизъм|антиквизацията]]). Той е използван като алтернатива на неуспешната сръбска и гръцка пропаганди в Македония. Чрез македонизма, антибългаризмът е станал основополагащ национален идентификатор и легитимиращ, осмислящ признак на една нова нация – [[Северномакедонци|северномакедонската]]. Там битува и митът за жестоката „[[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българска фашистка окупация“]], но без в северномакедонското общество да съществува толкова негативно отношение към другите държави членки от [[Тристранен пакт|Тристранният пакт]] - дори към тези, които също са участвали в окупацията на [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]], като [[Италия]] и дори [[Германия]]
След края на [[Студена война|Студената война]] и присъединяването на [[България]] към [[НАТО]] и [[ЕС]] в [[Русия]] българите са обявявени за „братушки-предатели“, като се отприщват потиснатите травми от участието на България в [[Първа Световна Война|Първата Световна война]] на страната на [[Централни сили|Централните сили]] и членството ѝ в [[Тристранен пакт|Тристранният пакт]] през [[Втора Световна Война|Втората Световна война]]. Започва да се отрича и културно-духовният принос на Средновековна България за развитието на Руските държава и народ, което се приписва отчасти или изцяло на [[Сърбия]] и дори на Северна Македония.<ref>[https://3rim.info/11448-muzykalnyj-serbskij-videoklip-nasha-vera.html „Наша вера – православная“. Многострадальная Сербия – древняя православная земля]. (ВИДЕО)</ref>
|