Уикипедия

Студена война: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Hasley (беседа | приноси)
254 редакции
м Премахнати редакции на 87.121.162.32 (б.), към версия на 95.87.219.71
Етикети: Отмяна Отменени SWViewer [1.4]
Hasley (беседа | приноси)
254 редакции
Reverted to revision 10959765 by Vodenbot (talk)
Етикет: Връщане
Ред 1:
...{{експерт}}
{{Военен конфликт
| име = Студена война
Ред 13:
[[Файл:Cold war europe military alliances map en.png|мини|250px|Разделението на Европа по време на Студената война]]
 
'''Студената война''' е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между [[Източен блок|Източния блок]], начело със [[Съветския съюз]], и [[Западен блок|Западния блок]], доминиран от [[САЩ]] и [[НАТО]], започнало след [[Втората световна война]] и продължило до [[Разпадане на СССР|разпадането на Съветския съюз]] в края на декември [[1991]] г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. Така се популяризира терминът „''студена война''“ от [[американци|американския]] [[политолог]] [[Бърнард Барух]].
 
Въпреки това, борбата е между двете суперсили, които защитават различен подход по отношение на икономиката, [[политика]]та и т.н. – [[Социалистически страни|социалистическите]] страни от Източния блок срещу [[капиталистически]]те страни от Западния блок.
 
Успоредно с двете суперсили се събират различни страни, които поддържат едната или другата позиция – на страната на САЩ застават няколко страни от [[Западна Европа]], включително [[Великобритания]], [[Франция]] и други, които заедно учредяват Организацията на Северноатлантическия договор [[НАТО]] ([[1949]]). На страната на Съветския съюз са страните от Източна Европа, които са под контрола на Съветския съюз, включително [[Унгария]], [[Чехословакия]], [[Полша]], [[България]] и други, които формират [[Варшавския договор]].
 
Противопоставянето или „студената война“ между двата лагера е придружено с взаимни подозрения, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Основните действащи лица в конфликта са разузнавателните служби като [[Централно разузнавателно управление|ЦРУ]] и [[Комитет за държавна сигурност (СССР)|КГБ]]<ref name="Geo Geheimdienste">{{cite book |title=GEO EPOCHE. Geheimdienste. Die Geschichte der Spionage |last=Bethke |first=Insa |year=2014 |publisher=Geo |location=Hamburg |isbn=9783652003445 |pages=7}}</ref>. Продължава от [[1947]] до разпадането на Съветския съюз през [[1991]].
 
== Възникване на понятието „''студена война''“ ==
Непосредствено след края на Втората световна война [[британски]]ят [[писател]] и [[публицист]] [[Джордж Оруел]] използва наименованието „студена война“ в своето есе „Ти и атомната бомба“ (''„You and the Atomic Bomb“''), публикувано на [[19 октомври]] [[1945]] г. в списанието „[[Трибюн]]“. Разглеждайки света, живеещ в сянката на заплахата от атомна война, той предупреждава за създаването на един „мир, който не е мир“, а перманентна студена война,{{hrf|Kort|2001|3}} имайки предвид засилващата се идеологическа конфронтация между Съветския съюз и Запада.{{hrf|Geiger|2004|7}} На [[10 март]] [[1946]] г. Оруел пише в „[[Обзървър]]“, че „след Московската конференция миналия декември Русия започна да води „студена война“ срещу Британия и Британската империя“.
 
Навлизането на наименованието в политическата реторика обикновено се приписва на американския финансист и политик [[Бърнард Барух]],{{hrf|Gaddis|2005|54}} който в своя реч по време на обсъждането на [[Доктрина Труман|доктрината „Труман“]] на [[16 април]] [[1947]] г. казва така: „Нека не се заблуждаваме – днес ние сме в състояние на студена война“. Журналистът [[Уолтър Липман]] дава на термина широка популярност със своята книга „Студена война“ (''„Cold War“''; 1947).{{hrf|Lippmann|1947}}
 
== Предистория ==
=== Между двете световни войни ===
{{основна|Период между двете световни войни}}
[[Файл:American troops in Vladivostok 1918 HD-SN-99-02013.JPEG|мини|250п|Американски войски във [[Владивосток]] през август 1918 г. по време на [[Интервенция на Антантата в Руската гражданска война|Интервенцията на Антантата в Руската гражданска война]]]]
[[Файл:Rally in Hyde Park during the General Strike of 1926.jpg|мини|250п|Прокомунистическа демонстрация по време на британската обща стачка през 1926 г.]]
 
В историографията няма единно мнение за началния момент на Студената война. Докато повечето историци търсят нейното начало във времето непосредствено след Втората световна война, някои смятат, че тя започва още в края на [[Първа световна война|Първата световна война]], а напрежения между [[Руска империя|Руската империя]], някои други европейски страни и Съединените щати могат да се проследят назад във времето дори до средата на 19 век.{{hrf|Gaddis|2005|57}}
 
В резултат на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в Русия от 1917 г. и излизането на страната от Първата световна война, Съветска Русия остава изолирана на международната дипломатическа сцена.{{hrf|Lee|1999|57}} [[Владимир Ленин]] заявява, че страната се намира във „враждебно капиталистическо обкръжение“ и разглежда дипломацията като средство да държи неприятелите разделени. Важна роля за това играе създаването на [[Комунистически интернационал|Коминтерна]], призоваващ за революционни вълнения в чужбина.{{hrf|Tucker|1992|34}}
 
Следващият съветски водач [[Йосиф Сталин]] също гледа на Съветския съюз като на „социалистически остров“ и смята, че съветското правителство трябва да се погрижи „сегашното капиталистическо обкръжение да бъде заменено със социалистическо обкръжение“.{{hrf|Tucker|1992|46}} Още през 1925 г. Сталин разглежда международната политика като двуполюсен свят, в който Съветският съюз привлича държавите, гравитиращи към социализма, а капиталистическите страни – държавите, гравитиращи към капитализма. Това състояние той нарича „временна стабилизация на капитализма“, предшестваща неговия бъдещ край.{{hrf|Tucker|1992|47 – 48}}
 
Няколко основни събития от междувоенния период засилват подозренията и недоверието между Запада и Съветския съюз – подкрепата на [[Антанта]]та за антикомунистическите сили в [[Гражданска война в Русия|Руската гражданска война]]; нападките на комунистите срещу капитализма;{{hrf|Halliday|2001|2}} съветско-германският [[Рапалски договор (1922)|Рапалски договор]] от 1922 г.;{{hrf|Leffler|1992|21}} съветското финансиране на общата стачка във [[Великобритания]] през 1926 г., довело до скъсване на отношенията между двете страни;{{hrf|Tucker|1992|74}} декларацията на Сталин от 1927 г., че мирното съвместно съществуване с капиталистическите страни „остава в миналото“;{{hrf|Tucker|1992|75}} обвиненията в [[Шахтинско дело|Шахтинското дело]] от 1928 г. за подговян от [[Франция]] и Великобритания държавен преврат в Русия;{{hrf|Tucker|1992|98}} смъртта на 6 – 8 милиона души [[Гладомор|глада в Украйна]] през 1932 – 1933 г.; продължилият до 1932 г. отказ на Съединените щати да признаят съветското правителство;{{hrf|Lefeber|1991|194 – 197}} [[Голяма чистка|Голямата чистка]] от 1936 – 1938 г., включваща поредица кампании на политически репресии в Съветския съюз, при които са екзекутирани над половин милион души{{hrf|Pipes|2001|67}} и които са съпътствани от обвинения в шпионаж от страна на Великобритания, Франция, [[Япония]] и [[Германия]].{{hrf|Christenson|1991|308}}
 
=== Втората световна война и след нея ===
==== Пактът Рибентроп-Молотов (1939 – 1941) ====
{{основна|Пакт Рибентроп-Молотов}}
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-013-0068-06A, Polen, Treffen deutscher und sowjetischer Soldaten.jpg|мини|250п|Съветски и германски войници в Полша през 1939 г.]]
 
Отношенията между Съветския съюз и Запада се влошават още повече, след като, седмица преди началото на Втората световна война, Съветският съюз и Германия сключват [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта Рибентроп-Молотов]], с тайно споразумение към който си поделят [[Източна Европа]].{{hrf|Day|2002|405}} Малко по-късно, на 1 септември 1939 г., Германия нахлува в [[Полша]] и слага началото на войната.{{hrf|Roberts|2006|43 – 82}}{{hrf|Kennedy-Pipe|1995}} Няколко дни по-късно Червената армия завзема договорената за СССР част, земи в днешни Беларус и Украйна.
 
През следващите година и половина Германия и Съветският съюз развиват интензивни търговски отношения, обменяйки стратегически военни стоки.{{hrf|Ericson|1999|1 – 210}}{{hrf|Shirer|1990|598 – 610}} Сътрудничеството между двете държави продължава до лятото на 1941 г., когато Германия нарушава пакта Рибентроп-Молотов и с [[Операция Барбароса|Операцията „Барбароса“]] нахлува в Съветския съюз през териториите, които малко по-рано са поделили помежду си.{{hrf|Roberts|2006|82}}
 
==== Съюзници срещу Оста (1941 – 1945) ====
След началото на [[операция „Барбароса“]] Съветският съюз и западните сили се оказват на една страна във войната и започват да си сътрудничат, но доверието между тях е нестабилно. От съветска страна подозират британците и американците в заговор, целящ Съветския съюз да понесе основната тежест от войната срещу Германия, като умишлено забавят откриването на втори фронт срещу Германия.{{hrf|Gaddis|1990|151 – 153}}
 
Западните съюзници, от своя страна смятат, че Съветският съюз умишлено се въздържа от намеса при потушаването на [[Варшавско въстание|Варшавското въстание]] от германците.{{hrf|Davies|2004}} По време на въстанието съветската авиация сваля поне един британски самолет, опитващ се да подпомогне с доставки въстаниците.{{hrf|Orpen|1984}} По същото време в различни части на Полша се стига до сблъсъци между подкрепяната от британците [[Армия Крайова]] и просъветски партизани.{{hrf|Davies|2004}}
 
==== Планове за следвоенна Европа ====
[[Файл:Yalta summit 1945 with Churchill, Roosevelt, Stalin.jpg|мини|250п|Чърчил, [[Франклин Делано Рузвелт|Рузвелт]] и Сталин по време на Ялтенската конференция, февруари 1945 г.]]
 
Още по време на войната Съветския съюз и западните съюзници имат разногласия за следвоенното устройство на Европа.{{hrf|Gaddis|2005|13 – 23}} Западните съюзници се стремят към система за сигурност, при която във всички страни, в които това е възможно, се установяват демократични режими, а противоречията между тях се разрешават в рамките на международни организации.{{hrf|Gaddis|1990|156}} Съветският съюз от друга страна, позовавайки се на историческия опит на Русия с чужди нашествия{{hrf|Gaddis|2005|7}} и огромните понесени жертви и разрушения във Втората световна война,{{hrf|BBC|2005}} иска да подобри сигурността си, установявайки контрол върху вътрешните работи на съседните страни.{{hrf|Gaddis|2005|13 – 23}}{{hrf|Gaddis|1990|176}}
 
По време на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] през февруари 1945 г. двете страни не успяват да постигнат съгласие за общата рамка на следвоенното устройство на Европа.{{hrf|Gaddis|2005|21}} През април 1945 г. [[Уинстън Чърчил]] и [[Хари Труман]] се противопоставят на решението на Сталин да признае прокомунистическото [[Люблинско правителство]] на Полша, за сметка на [[Полско правителство в изгнание|Полското правителство в изгнание]], което ръководи полските войски във войната.{{hrf|Zubok|1996|94}}
 
Фактическото положение в края на Втората световна война е, че съветските войски окупират Източна Европа{{hrf|Gaddis|2005|21}}, а тези на западните съюзници – западната и южната част на континента. Съветският съюз, САЩ, Великобритания и Франция разделят Германия и [[Австрия]] на четири окупационни зони и установяват някои общи правила за общ контрол в тях.{{hrf|Gaddis|2005|22}} Създадена е [[ООН|Организацията на обединените нации]] (ООН), която трябва да поддържа световния мир, но възможностите за действие на нейния [[Съвет за сигурност]] са на практика блокирани от правото на вето на постоянните членове.{{hrf|Bourantonis|1996|130}} В резултат на това ООН се превръща в пасивен наблюдател и форум за размяна на полемична реторика.{{hrf|Garthoff|1994|401}}
 
==== Образуване на социалистическия лагер ====
{{основна|Социалистически лагер}}
 
По време на последните етапи от войната Съветският съюз полага основите на [[Социалистически лагер|Социалистическия лагер]]. Още в началото на войната, с Пакта Рибентроп-Молотов, СССР анексира източните части на Полша (включени в [[Украинска съветска социалистическа република|Украинската]] и [[Беларуска съветска социалистическа република|Беларуската съветска социалистическа република]]),{{hrf|Roberts|2006|43}} [[Латвия]] (превърната в [[Латвийска съветска социалистическа република]]),{{hrf|Wettig|2008|21}}{{hrf|Senn|2007}} [[Естония]] (превърната в [[Естонска съветска социалистическа република]]),{{hrf|Wettig|2008|21}}{{hrf|Senn|2007}} [[Литва]] (превърната в [[Литовска съветска социалистическа република]]),{{hrf|Wettig|2008|21}}{{hrf|Senn|2007}} части от [[Финландия]] (включени в [[Карело-финска съветска социалистическа република|Карело-финската съветска социалистическа република]]){{hrf|Kennedy-Pipe|1995}} и източните части на [[Румъния]] (превърнати в [[Молдавска съветска социалистическа република]]).{{hrf|Roberts|2006|55}}{{hrf|Shirer|1990|794}} В края на войната под съветска окупация са и [[България]], [[Румъния]], [[Унгария]], [[Чехословакия]], [[Полша]] и части от [[Германия]], [[Австрия]] и [[Югославия]].
 
Британският министър-председател Чърчил е загрижен, че с присъствието на многочислени съветски войски в Европа и при положение, че не може да се вярва на Сталин, не е изключено съветско нападение срещу Западна Европа.{{hrf|Fenton|1998}} През пролетта на 1945 г. британски военни експерти разработват планове за [[Операция Немислимо|Операция „Немислимо“]], предвиждащи военни действия на Съединените щати и Великобритания срещу Съветския съюз,{{hrf|British War Cabinet, Joint Planning Staff, Public Record Office, CAB 120/691/109040 / 002|1945}} но те са отхвърлени от ръководството на Генералния щаб като неосъществими по военно-технически причини.{{hrf|Fenton|1998}}
 
==== Потсдамска конференция и поражение на Япония ====
{{раздел-мъниче}}
 
==== Засилване на напрежението ====
{{раздел-мъниче}}
 
== Начало ==
Началото на Студената война обикновено се свързва с [[s:Сухожилията на мира|речта]] на Чърчил от [[5 март]] [[1946]] г. в [[университет]]а в американския град [[Фултън]].{{hrf|Огнянов|2008|275 – 276}} В присъствието на Труман бившият министър-председател призовава Запада към единство срещу съветската заплаха, срещу сянката, спуснала се върху добре осветената от победата във войната сцена: „От [[Шчечин]] на [[Балтика]] до [[Триест]] на [[Адриатика]] върху [[континент]]а падна [[желязна завеса]]. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в [[Централна Европа|Централна]] и Източна Европа.“ [[Варшава]], [[Берлин]], [[Прага]], [[Виена]], [[Будапеща]], [[Белград]], [[Букурещ]] и [[София]], всичките тези знаменити градове, продължава Чърчил, се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от [[Москва]]. „Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много надминава тяхното значение, и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се инсталират полицейски режими и, с изключение на [[Чехословакия]], там няма истинска [[демокрация]].“
 
=== Сталин ===
От [[1943]] г. и нататък, [[Червената армия]] отблъсква германските сили от Източна Европа. Победите ѝ се празнуват от [[САЩ]], [[Англия]] и източноевропейските народи.
 
Всички обаче започват да си задават въпроса какво ще стане след края на войната. На [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] [[Франклин Делано Рузвелт|Рузвелт]], Сталин и Чърчил се споразумяват всяка страна да избере какво правителство иска чрез свободни избори. Между [[1945]] и [[1947]] в повечето страни избори се провеждат. Но комунистите чрез политически машинации идват на власт чрез коалиране с други партии в [[Полша]], [[Унгария]], [[Румъния]], [[България]] и [[Чехословакия]].
 
Не съвсем демократично до [[1948]] във всички изброени страни е наложена почти пълна комунистическа диктатура, някъде по-слаба (Унгария), на други места изключително силна (Полша, България).
 
Сталин взема решенията вместо всички правителства в Източна Европа. Основно изключение прави [[маршал]] [[Йосип Броз Тито]], който отказва да бъде марионетка в ръцете на Сталин, заради което е третиран като враг.
 
Сталин обаче не се задоволява само с Източна Европа. Той използва силни връзки и строго контролира комунистическите партии в Западна Европа. След войната изглеждало твърде вероятно [[Франция]] и [[Италия]] да се превърнат в комунистически републики. Сталин подкрепя и окуражава комунистическите движения и в [[Азия]], особено в британските владения [[Индия]] и [[Малайзия]]. За САЩ и Великобритания Сталин е човек, който иска да завладее света и да го превърне в огромна комунистическа територия.
 
=== Труман ===
На [[12 март]] [[1947]] г. президентът на САЩ [[Хари Труман]] се обръща към [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] с послание за външната политика на [[САЩ]]. В [[Гърция]] [[комунист]]ите, подпомагани пряко от [[България]], [[Югославия]] и [[Албания]], започват гражданска война срещу монархистите, които от своя страна са поддържани от Великобритания. Турция също не се чувства твърде удобно до своя съсед [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], който предявява териториални претенции. За оказването на военна и икономическа помощ на двете страни Труман иска 400 млн. [[щатски долар|долара]] и Конгресът се съгласява да отпусне тази сума.{{hrf|Огнянов|2008|275 – 276}} Труман следва т. нар. политика за сдържане на комунизма. Освен [[Доктрина Труман|доктрината „Труман“]], тази политика се изпълнява и чрез [[план Маршал|плана „Маршал“]], с който [[САЩ]] отпуска на страните от Западна Европа огромни заеми с цел съживяване на икономиките им. По този начин още веднъж се очертава границата Запад-Изток.
 
== Създаване на НАТО и Варшавския договор ==
По време на Студената война са създадени два противостоящи военно-политически съюза [[НАТО]] (през 1949 г.) и [[Варшавски договор]] (през 1955 г.). Студената война не е нормален военен конфликт; [[САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] никога не са воювали. Те обаче често са подкрепяли различни воюващи страни. Сблъсъкът на двете сили се проявява в най-странни ситуации – като [[Световно първенство по шахмат|Световното първенство по шахмат]] например.
 
Въпреки това Студената война е политически, военен, медиен конфликт, който оказва огромно влияние върху живота на хиляди невинни граждани. Това е борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи.
 
=== Събития ===
Няколко събития и явления са показателни за същността на Студената война:
* [[Берлинската блокада]]. След войната [[Германия]] е разделена на четири зони, окупирани от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[САЩ]], [[Великобритания]] и [[Франция]]. Последните три обединяват усилия и създават т. нар. Тризония. Образуват се две основни области – Западна и Източна, като границата между тях минава през столицата [[Берлин]] и я разделя на две части. Сталин решава, че Берлин трябва да е изцяло в неговата половина от Германия. През лятото на [[1948]] г. той блокира всички пътища, железопътни и водни връзки със Западните зони. Сталин смята, че по този начин ще прекъсне снабдяването на [[Западен Берлин]] и целият град ще стане източна територия. Той обаче подценява [[Хари Труман|Труман]]. Западните съюзници решават да снабдяват своята част от града по въздух. Операцията е огромна и трае почти година. Разбирайки, че Труман няма да се откаже лесно от своето „парче“, Сталин преустановява блокадата.
* Корейската война. През [[1949]] китайският комунистически лидер [[Мао Дзъдун]] завзема властта в [[Китай]]. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в [[Организация на обединените нации|ООН]], но Сталин е много доволен от преврата и в знак на несъгласие с решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН. В края на Втората световна война [[Корея]] е разделена на две части – съветска (северна) и американска (южна). Между двете части непрекъснато има конфликти, които преминават в истински военни действия през [[1950]]. През септември комунистите надделяват и завземат цялата страна. Труман веднага реагира и се обръща към ООН. Техни войски, предимно американски, се включват в конфликта и освобождават южната част, но преминават бившата граница и се доближават твърде много до Китай. За Мао това е недопустимо, затова той се намесва и връща съюзническите войски зад границата. Войната продължава следващите две години, като облива цяла Корея в кръв. Според мирния договор, подписан през [[1953]] г., границата между Северна и [[Южна Корея]] си остава същата от преди началото на войната. За 3 години има около 1,3 млн. убити цивилни и още толкова войници. Военните сблъсъци между двете части на Корея продължават дори след приключването на Студената война и разпадането на СССР. Разделението остава и днес.
* [[Унгарска революция (1956)|Унгарската революция]]. След смъртта на Сталин през 1953 г. начело на СССР застава [[Никита Хрушчов]]. Той решава да смаже анти-комунистическа революция в Унгария през 1956.{{hrf|Granville|2004}}
* [[Берлинската стена]]. По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно [[Германия]] не е разделяна) – например ФРГ влиза в [[НАТО]], докато ГДР е част от Варшавския пакт и т.н. В [[Берлин]] Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема. На [[13 август]] [[1961]] г. между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонни стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Възможно е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. За това си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва „По-добре стена, отколкото война“.
 
[[Файл:Cuban crisis map missile range.jpg|мини|200px|Обсег на руските ракети през октомври 1962 г.]]
 
* [[Карибската криза]]. Освен във всички други области, надпреварата между Западния и Източния блок се изразява и в надпревара за производство на [[ядрено оръжие]]. През 1962 г. САЩ разполагат ядрени ракети „[[Юпитер (ракета)|Юпитер]]“ близо да [[Измир]] в Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. В отговор СССР се опитва да настани ядрени ракети в [[Куба]]. На 14 октомври 1962 г. американски разузнавателен самолет [[Локхийд U-2]] заснема от въздуха строителната площадка за силоз на ракета [[SS-4]] на кубинска територия. Снимките са показани на [[Джон Кенеди]] на 16 октомври. До 19 октомври полетите на американските разузнавателни самолети доказват, че вече са в бойна готовност четири съветски площадки за изстрелване на ядрени ракети по територията на САЩ. Светът е на косъм да навлезе в разрушителна фаза на Студената война. Кенеди веднага сформира екип от съветници – някои от тях предлагат нападение на Куба, според други трябва да се действа внимателно и дипломатично. Кенеди взима решение да направи морска блокада на Куба. На [[22 октомври]] в [[s:Обръщение на Джон Ф. Кенеди по време на Карибската криза|телевизионна реч]] Джон Кенеди изразява американската решителност да се отговори подобаващо на съветското предизвикателство, но междувременно скрито и тайно [[Робърт Макнамара]] е изпратен на секретна мисия в съветското посолство във Вашингтон. На 27 октомври американските и съветските кораби се сблъскват. Няколко часа делят света от война. Междувременно британският министър-председател [[Харолд Макмилан]] и по-голяма част от международната общност призовават към търсенето на единственото възможно дипломатическо решение на така създалата се [[патова ситуация]] в световната [[геополитика]]. След няколко съобщения и телефонен разговор между Кенеди и Хрушчов кризата е овладяна. Договорено е САЩ да снемат блокадата около Куба и да изтеглят ядрените си ракети от Турция, а СССР да прибере установките си. По-късно (1963) някои държави, сред които СССР и САЩ, подписват споразумение, с което се задължават да прекратят детонирането на атомни оръжия навсякъде с изключение на подземните пластове.
 
[[Файл:Typhoon3.jpg|мини|200px|След кубинската ракетна криза СССР залага основно на ядрения си подводен флот. „[[Дмитрий Донски (подводница)|Дмитрий Донски]]“ е все още най-голямата атомна подводница в света.]]
 
== 1962 – 1979:Разведряване ==
{{основна|Разведряване}}
През 1960-те се забелязват признаци на намаляване на ограниченията в търговията и пътуванията в социалистическите държави, както и в културните контакти. Тези частични реформи почти винаги са резултат от решения на отделните социалистически държави. Еднопартийните системи и лидери са факт, но у някои народи се забелязва желание за по-голяма свобода. Пример за това е Чехословакия с известна политическа либерализация през 1968 г., наречена [[Пражка пролет]], прекратена с [[Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия|военна интервенция с войски на Варшавския договор]]. Две години по-късно в [[Познан]] избухват работнически бунтове, които се повтарят през 1976 г.
 
Започват стъпки към намаляване на напрежението като се подписват няколко договора, свързани с ограничаването на опитите с ядрени оръжия (1963 г.) и с тяхното неразпространение (1968). Изградена е [[Гореща линия]] (директна телефонна връзка между [[Кремъл]] и [[Белия дом]]). Това създава доверие между двете страни и е предпоставка за процес на „размразяване“ или „разведряване“ в руско-американските отношения. Резултатът е провеждането на преговори за ограничение на стратегическите въоръжения ([[САЛТ]]), както и на ''[[Конференция по сигурността и сътрудничеството в Европа]]'' в [[Хелзинки]] на 1 август 1975 г., където е подписана декларация в защита на човешките права<ref>The Final Act of the Conference on Security and Cooperation in Europe, Aug. 1, 1975, 14 I.L.M. 1292 (Helsinki Declaration)</ref> Целта е да се подобрят отношенията между държавите от Съветския блок и Запада.
 
През 1978 г. полският кардинал [[Карол Войтила]] е избран за [[папа]] и през 1979 г. посещава [[Полша]] – нещо немислимо десетина години преди това. През 1980 г. се създава [[Солидарност (профсъюз)|профсъюзът Солидарност]], който предвещава край на монопола на комунистическата партия в Полша. Успехът му е бърз и огромен и в края на 1981 г. правителството е принудено да обяви [[Военно положение в Полша|военно положение]], което продължава две години. В крайна сметка са предприети редица стопански и институционални реформи, в т.ч. провеждане на [[кръгла маса]] с опозицията.
 
== „Втора студена война“ (1979 – 85) ==
Въпреки разведряването след избирането на [[Роналд Рейгън]] за президент на САЩ настъпва подновена ескалация на Студената война, която достига своя връх със [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветската инвазия в Афганистан]] през [[1979]]. Инвазията води до ново замразяване на отношенията между Съветския съюз и Съединените щати. След като става ясно, че тази война е обречена на неуспех, руснаците в крайна сметка се отказват от нея. Но САЩ също се намесва с военна сила в Никарагуа, Салвадор и остров Гренада, където има антиамерикански настроени правителства и партизански движения. През 1983 г. Рейгън обявява [[Инициатива за стратегическа отбрана|нова отбранителна инициатива]] (наричана „междузвездни войни“), която поне за известно време спира американско-съветските преговори за разоръжаване.
 
Този период приключва с появата на [[Михаил Горбачов]] през [[1985]] г. Той изтегля съветските войски от Афганистан през 1988 г.
 
== Край ==
Краят на Студената война практически настъпва с началото на [[перестройка]]та, последвано от [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|рухване на комунистическата система]] през [[1991]] г., като няма единно мнение за причините и дали това става поради вътресистемно псевдоидеологическо решение или в резултат от натиска на Запада. От [[1989]] до [[1991]] г. една по една държавите сателити на СССР отхвърлят старите комунистически правителства и те са заменени от демократични, които в почти всички случаи (с изключение на Германия) са съставени от пребоядисани кадри на бившите тоталитарни режими. Пада и [[Берлинската стена]] – олицетворение на [[Желязна завеса|желязната завеса]]. Чехословакия, Унгария и Полша заявяват, че ще оттеглят подкрепата си за Варшавския договор и на среща в Прага неговото действие е прекратено от 1 юли 1991 г.
 
=== Гласност и преустройство ===
{{основна|Перестройка|Гласност}}
През 1985 г. в Съветския съюз на власт идва Михаил Горбачов. Съветската икономика е в тежкото състояние, което е резултат основно от многото неефективни индустриални производства, в които се залага на количеството пред качеството. Горбачов провежда множество икономически и политически реформи – [[гласност]] и [[перестройка]]. Реформите не помагат съществено да се излекува влошеното състояние на съветската икономика. В същото време съветският режим среща трудности, дължащи се на други фактори – провала на войната в Афганистан, където САЩ подкрепя бунтовниците и [[аварията в Чернобил]], която причинява огромни щети най-вече на Украйна и нейната околна среда.
 
=== Есента на народите ===
{{основна|Падането на комунистическите режими в Източна Европа}}
От 1989 г. комунистическите режими в Източна Европа започват да се разпадат. Отчасти причина за тези събития са голямата икономическа пропаст, създадена между Запада и социалистическите страни, както и стриктните мерки за контрол срещу разхлабването на съветския режим. Този процес е бърз и приключва през 1990 г. с обединението на Германия. В почти всички страни процесът протича без кръвопролития, но в Румъния събитията се развиват като военен преврат срещу режима. Югославия са разпада в резултат на падането на режима, което води до напускане на повечето страни във федерацията и началото на една война, която на отделни интервали продължава цяло десетилетие.
 
=== Разпадането на Съветския съюз ===
{{основна|Разпадане на Съветския съюз}}
От [[1988]] г., Съветският съюз започва да се разпада, което намира отражение първо във войната в [[Нагорни Карабах]] между [[Армения]] и [[Азербайджан]]. Отслабването на Съветския съюз, става видно отчасти и при подкрепата на САЩ в [[войната в Персийския залив]] в началото на [[1991]] г. В средата на 1991 на изборите в Русия, печели [[Борис Елцин]]. Тези избори поставят началото на окончателното разпадане на страната. [[Августовски пуч в СССР (1991)|Военният преврат]], който се провежда през август 1991 г. и има за цел да предотврати продължаването на процеса, е осуетен от руските републикански сили. След като става ясно, че балтийските страни са решени да се оттеглят от Съветския съюз, окончателното разпадане на Съветския съюз е обявено официално на [[25 декември]] [[1991]].
 
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
{{дребно2|
* {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9 | lang = }}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Студена_война“.