Евксиноград: Разлика между версии

Модерният дворец и градините му са дело на княз [[Фердинанд I]]. Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект [[Виктор Румпелмайер]] във френски шато-стил „[[Луи XIII]]“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула). Сградата е довършена от швейцарския архитект [[Херман Майер]] с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те г. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението. Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на втория са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд I.

 

 

Други забележителности са оранжериите с над 310 вида растения, царската конюшня „Щала“ ({{lang|de|на=от|[[wiktionary:Stall|Stall]]}}), както и централният фронтон от покрива на френския замък [[Сент Клу]] (от [[френски език|френски]] – [[Château de Saint-Cloud]]) (XVIII век), вграден под главната тераса. Той изобразява френския кралски герб и е бил пренесен във вагон на влака [[Ориент Експрес|„Ориент-експрес“]] камък по камък през 1891 г., когато оригиналната сграда (там през 1843 г. е била сватбата на родителите на княз Фердинанд) край Париж е разрушена.