Разлика между версии на „Ютланд“

No change in size ,  преди 7 месеца
редакция без резюме
 
'''Ютланд''' <ref>Енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.</ref><ref>Справочник „Страните в света 2007 – 2008“, А. Луканов, Н. Божинов, С. Димитров, София, 2008, София, ISSN 1313 – 2385</ref><ref>[[Нов правописен речник на българския език]], Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, „Хейзъл“, София, 2002.</ref>, или стара паралелна форма '''Ютландия''' <ref>Кратка Българска Енциклопедия, том 5, Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1969, стр.539. </ref> ({{lang|da|Jylland}}, '''Юлан''', {{lang|de|Jütland}}, '''Ютланд''') е [[полуостров]] в [[Северна Европа]], разделен между [[Дания]] (по-голямата част) и [[Германия]]. Полуостровът е естествена природна граница между [[Балтийско море|Балтийско]] и [[Северно море]], които са свързани чрез протока [[Скагерак]], разположен на [[север]] от полуострова. На Ютланд е по-голямата част от територията на Дания, както и частта на [[Шлезвиг]] от германската провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] в [[юг|южните]] му части.
 
Площ около 40 000 km². Бреговете към [[Северно море]] са плоски, равнинни, с широк пояс от морски коси (вати). По крайбрежието има множество [[дюна|дюни]], образуващи понякога пясъчни [[остров]]и, зад които са разполжени плитки лагуни. [[изток|Източните]] (балтийски) [[бряг|брегове]] на Ютланд са силно разчленени от множество [[залив]]и. Полуостровът е изграден предимно от варовици и глини, препокрити от ледникови и водно-ледникови наслаги. На запад преобладават зандровите равнини и хълмисти моренни възвишения, а на изток – предимно хълмисто моренен релеф с максимална височина връх Вдинг Сновхой 173 m. [[Климат]]ът е [[умерен климат|умерен]], [[морски климат|морски]]. Средната [[температура]] през [[януари]] е около 0 [[градус Целзий|°С]], а през [[юли]] – 15&nbsp;°С, годишна сума на валежите 600 – 800 [[Милиметър|mm]]. На полуострова е развита гъста речна мрежа от малки, но пълноводни реки (най-голяма Гудено). През „шийката“ на полуострова, на германска територия е прокопан [[Килски канал|Килския канал]]. [[гора|Горите]] заемат около 9% от територията му и са съставени предимно от бук, дъб и иглолистни. Развива се интензивно [[селско стопанство]], като се отглеждат треви са кърма на животните, зърнени култури, захарно цвекло, картофи. Силно представено е млечното животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и [[Риболов]]а.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article119174article127938.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ютландия, т. 30, стр. 423]</ref>
 
Най-северната част на полуострова, Вендсюсел-Тю, се отделя като самостоятелен остров — Северноютландският остров — в резултат на наводнението през [[1825]] г., но традиционно продължава да се разглежда като част от него.