Йордан Йовков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м добавих разказите от Женско сърце понеже Серафим се учи в 6 клас и има неясноти сред учителите
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 40:
Въпреки че на два пъти по-късно се връща към баталните сюжети – веднъж с новелата ''„Последна радост“'' ([[1920]]) и след едно десетилетие с разказите ''„Белите рози“'' ([[1930]]), ''„Другар“'' (1930), ''„На стража“'' (1930), Йовков изчерпва темата, преди да е приключила самата война за България. В известен смисъл тези последни творби са равносметка, сумирала постиженията и недостатъците на периода, през който авторът израства и се налага като писател от национална величина. Ако с ''„Последна радост“'' Йовков прави своеобразна рекапитулация на темата за войните, с повестта ''„Жетварят“'' (1920) възвестява завръщането си към сюжетите и проблемите на българското село. В развитието му на белетрист това е началото на процес, който окончателно оформя идейно-естетическия му свят. ''„Последна радост“'' е кръстопътна книга – в нея са събрани завършекът на един етап и началото на друг.
 
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците ''„Последна радост“'', ''„Старопланински легенди“'' ([[1927]]), ''„Вечери в Антимовския хан“'' ([[1928]]), ''„Женско сърце“*'', ''„Ако можеха да говорят“'' ([[1936]]) и романа ''„Чифликът край границата“'', както и незавършения роман ''„Приключенията на Гороломов“'', драмите ''„Албена“'', ''„Боряна“'', ''„Обикновен човек“'' и комедията ''„Милионерът“''. Сборниците ''„Старопланински легенди“'', ''„Вечери в Антимовския хан“'', ''„Ако можеха да говорят“'' се определят жанрово като ''цикъл от разкази''<ref>Велинова, Емилия. [http://liternet.bg/publish11/e_velinova/varianti.htm Варианти на рамкиране в Йовковите прозаически цикли]. // Електронно списание LiterNet, 11 септември 2004, № 9 (58).</ref>.
 
<nowiki>*</nowiki> Една част от разказите в ''„Женско сърце“'' са писани през есента на 1931 и зимата на 1932, а другата - през втората половина на 1934. В тези 19 разказа (Серафим, Ревност, Скитникът, Помпадур, Вълкът, Летен дъжд, Женско сърце, Несполука, Платено, Стари хора, Вълкадин говори с бога, Ройдю, Мора, Вражда, Асие, Разплата, Празно гняздо, Грешница) писателят се връща към спомените си отпреди години, когато е учителствал из Добруджа. Първото издание на ''„Женско сърце“'' излиза в края на февруари 1935 година и е посрещнато положително от критиката.
 
Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков, като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и [[арабски език|арабски]], [[виетнамски език|виетнамски]], [[китайски език|китайски]], [[персийски език|персийски]], [[полски език|полски]], [[фински език|фински]], [[хинди]], [[шведски език|шведски]], [[японски език|японски]] и други езици. Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера. Тя идва от времето, което Йовков изобразява.