Гигинци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на шаблон Мъниче - Категория:Мъничета с над 500 думи; козметични промени
Ред 67:
Манастирът се връща към живот благодарение на хилендарски монаси, които при преминаването си през Църна гора – открили заровеното аязмо и възобновили в близост до него обителта. Открит е каменен надпис от 1814 г., в който се споменава как отци Захария и Игнат се заемат с възстановяването на манастира на мястото, избрано по-рано от светогорските монаси. С помощта на хората от съседните 26 села към 1822 г. Строежът на манастирските постройки бил завършен. През 1817 г. било възстановено килийното училище за деца от околността. Тук са се учели на четмо, писмо, вяра, а някои от тях се подготвяли за свещеници. До 1937 г. в манастира е имало монаси.
 
След установяване на [[Отечествен фронт|отечественофронтовската]] власт светата обител е превърната за няколко месеца в място за задържане, а след това в него е настанена и войскова част. В манастира са държани под стража приближени на двореца лица, първенци сред местното население. Тук са довеждани дода секат дърва и [[концлагер]]ите от „Богданов дол“. За известно време манастирът е бил и детски лагер. По-късно със съгласието на Софийската митрополия манастира се отдава под наем. Наемателите го взимат за кратко време от 1 до 3 години и не полагат грижи за сградите. Най-често наемателите отглеждат добитък в манастира и това е най-мрачният период от живота на манастира.
 
По-късно през XX век в манастира отново има монаси. Тук отново кипи живот. Възстановена е черквата, аязмото, кухнята и столовата, продължава възстановяването на стопанските постройки. Предстои ремонт на сградата, където са стаите на монасите, започнато е изграждането и на опожарената част.