Иван Гологанов (полковник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 27:
През 1933 г. Гологанов завършва Юридически факултет, а от 1935 г. започва неговата военно-юридическа кариера като военен следовател в [[Софийски военен съд|Софийския военен съд]]. От 1936 г. е постоянен член на Русенския областен военен съд, от 1937 г. служи като председател<ref name="Vidin Online"/> в Плевенския военен съд, на 22 декември 1938 е произведен в чин [[майор]], а от 1940 е назначен на служба в Пловдивския военен съд. От 1942 г. Гологанов е прокурор в Шуменския областен военен съд, като на 3 октомври 1942 е произведен в чин [[подполковник]]. Впоследствие е прокурор, а по-късно и председател на Плевенския военно-полеви съд. От 1944 г. е юрисконсулт в [[Дирекция гражданска мобилизация]].
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] полковник Гологанов се укрива дълго време в София. Осъден е задочно на смърт от т. нар. [[Народен съд]]. През 1945 г. оглавява горянска чета в Родопите.<ref>{{cite book |title= Безотечественици (Лични спомени) 1951 – 1963. Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, том IV |last= Райкин |first=Спас Т |year=2001 |publisher=Pensoft |location=София – Москва |isbn= 954-642-145-6 |pages=72 |url=https://books.google.bg/books?id=uYWs1dWNNqcC&pg=PA23&lpg=PA23&dq=полковник+иван+гологанов&source=bl&ots=LSxt7GPJyf&sig=PisvZE0ZOPdbrecuUfIy13tyZxE&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwitgc2-ou3KAhUItRoKHQ2zBmUQ6AEIPjAH#v=onepage&q&f=false }}</ref><ref name="Vidin Online"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.point-of-view.org/?p=336 | заглавие=Първите бяхме ние |достъп_дата = 10 февруари 2016 |фамилно_име=Грънчаров |първо_име=Ангел |издател=Point of View }}</ref> След разбиването на четата му през 1946 г. се прехвърля в Гърция, където с подкрепата на [[ЦРУ]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://dnevnik.mk/?ItemID=39FB4310A0801A4BB76D13E0CAD97121 |заглавие=Македонецот што работел за ЦИА го бунтувал народот против комунистите |достъп_дата=10 февруари 2016 |фамилно_име=Миновски |първо_име=Блаже |дата=18 юли 2014 |издател=Дневник Online }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160310042024/http://dnevnik.mk/?ItemID=39FB4310A0801A4BB76D13E0CAD97121 |date=2016-03-10 }}</ref> създава Български противоболшевишки легион на народното спасение (1946 – 1949).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://edinzavet.wordpress.com/gorian/ | заглавие=Офицери, участвали във въоръжена съпротива срещу комунистическия режим |достъп_дата = 10 февруари 2016 |издател=Един завет }}</ref> Шеф е на приемния център за българи емигранти в [[Драма (град)|Драма]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://zemedelskozname.com/BZNS/?p=3564 | заглавие= Професор Спас Райкин, доайен на българската емиграция в Америка за проклетите въпроси, що никоя емиграция не разреши |достъп_дата достъп_дата=10 февруари 2016 | дата=23 септември 2012 | труд= Земеделско знаме }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160223071937/http://zemedelskozname.com/BZNS/?p=3564 |date=2016-02-23 }}</ref> След това живее в [[Париж]], където през 1953-1955 г. е един от основателите на крило на емигрантската организация [[Български национален фронт]]. През 1957 г. се премества зад океана, където отново развива дейност в средите на антикомунистическата емиграция в САЩ и Канада. Умира през 1969 г. в Ню Йорк.<ref>New York, NY - AncientFaces, [https://www.ancientfaces.com/person/ivan-gologanov/13056681 Ivan Gologanov (1899 - 1969)]</ref>
 
== Военни звания ==