|
Тя е публикувана през 1934 година и отразява променените български национални позиции на [[ВМРО (обединена)]]. Това става след [[Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)|резолюцията на Коминтерна по македонския въпрос]] от феврурари 1934 година, чрез която се приема за даденост съществуването на отделна македонска нация. Статията е публикувана за пръв път в сборника „Четвърти конгрес на [[Македонски народен съюз|Македонския народен съюз в Америка]] - резолюции, изложения“, Детройт, 1934, стр. 42 - 45. По-късно излиза във вестниците „[[Трудова Македония]]“ и „[[Македонско знаме]]“. Като издание на Коминтерна е публикувана на немски, френски, английски, гръцки и други езици. На немски е публикувана като „Македонска нация“, оригиналното ѝ название, в „[[Балкан Кореспонденц]]“, год. ІІІ, бр. 21, 10 декември 1934 година.<ref name="Катарџиев 25">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 25.</ref>
Основните тези на статията са, че посъгласно [[Марксизмът и националният въпрос|Сталиновата теория за нацията]] съществува отделна македонска нация,<ref name="Катарџиев 26">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 26.</ref> различна от [[Българи|българската]], [[Сърби|сръбската]] и [[Гърци|гръцката]], но изгражда историята й само въз основа на личности, принадлежащи на Българската история:. Така примернонапример обявява [[цар Самуил]] за "македонски цар" и "[[Богомилство|богомил]]", но третира като [[Илири|Илирска държава]] [[Древна Македония]] и не обявява за "македонско" [[Сръбско царство|Душановото царство]],. аСтатията същоприема, че македонската нация притежава своя територия и икономическа цялост, свой собствен език, национален характер и история. СтатиятаМакар и да е написана на български език, но за разлика от Резолюцията на Коминтерна, в която съществуването на „македонски език“ е споменато между другото, като е предвидено създаването на такъв в бъдеще, Бистришки постулира съществуването му и излага причините за неговата ''недоразвитост''. <ref name="Катарџиев 26"/>Като основен враг на "македонското национално възраждане" представя българските "пропаганда", [[Българска екзархия|църква]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]], а за "продължители" на "македонската национална революция" представя [[Сярска група|левичарите във ВМОРО]]. Ивановски пише, и че бъдещата комунистическа "македонска" държава щяла да донесе "[[Социална класа|класово]] освобождение" на всичките си други етноси, като обаче сред тях не споменава единствено [[българи]]те. Отрича и българския характер на [[Шопи|Шоплука]], [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], [[Поморавие]]то и Южна Тракия.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=353:-1934-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 РЕЗОЛЮЦИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС ОТ ЯНУАРИ 1934 Г. - ВРЪХ В ЛЪЖАТА И МАНИПУЛАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ И СВЕТОВНИЯ КОМУНИЗЪМ И ПОРЕДЕН УДАР СРЕЩУ НАРОДА НИ]</ref> Статията е основоположна за създаване на [[Историография в Северна Македония|северномакедонската историография]].<ref>[http://www.narodnavolja.com/articles2011/09/txt07.asp ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160127125107/http://www.narodnavolja.com/articles2011/09/txt07.asp |date=2016-01-27 }}, narodnavolja.com</ref> Тя също е един от трите основополагащи документа за утвърждаването на тезата за наличие на македонска нация и език, след Резолюцията на Коминтерна заедно с писмото на [[Георги Димитров]] до Четвъртия конгрес на Македонския народен съюз в Америка и статията на [[Владимир Поптомов]] „[[Септемврийското въстания и характерът на македонската национална революция]]“,<ref name="Катарџиев 29">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 29.</ref> в която [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание в Разложко]] се разлгежда не толкова като част от избухналото през [[Септември]] [[1923]] - та в различни райони на [[България]] комунистическо въстание, а повече като "македонско народоосвободително" въстание,<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/zashto.htm СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВѫЗСТЛНИЕ И ХАРАКТЕР НА МАКЕДОНСКАТА НАЦИОНАЛНА .РЕВОЛЮЦИЯ]</ref> независимо че въстанието избухва първо в [[Северна Тракия]] и е най - силно в Северозападна България.
== Външни препратки ==
|
