Защо ние македонците сме отделна нация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 23:
Тя е публикувана през 1934 година и отразява променените български национални позиции на [[ВМРО (обединена)]]. Това става след [[Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)|резолюцията на Коминтерна по македонския въпрос]] от феврурари 1934 година, чрез която се приема за даденост съществуването на отделна македонска нация. Статията е публикувана за пръв път в сборника „Четвърти конгрес на [[Македонски народен съюз|Македонския народен съюз в Америка]] - резолюции, изложения“, Детройт, 1934, стр. 42 - 45. По-късно излиза във вестниците „[[Трудова Македония]]“ и „[[Македонско знаме]]“. Като издание на Коминтерна е публикувана на немски, френски, английски, гръцки и други езици. На немски е публикувана като „Македонска нация“, оригиналното ѝ название, в „[[Балкан Кореспонденц]]“, год. ІІІ, бр. 21, 10 декември 1934 година.<ref name="Катарџиев 25">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 25.</ref>
Основните тези на статията са, че съгласно [[Марксизмът и националният въпрос|Сталиновата теория за нацията]] съществува отделна македонска нация,<ref name="Катарџиев 26">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 26.</ref> различна от [[Българи|българската]], [[Сърби|сръбската]] и [[Гърци|гръцката]], но изгражда историята й само въз основа на личности, принадлежащи на Българската история. Така например обявява [[цар Самуил]] за "македонски цар" и "[[Богомилство|богомил]]", но третира като [[Илири|Илирска държава]] [[Древна Македония]] и не обявява за "македонско" [[Сръбско царство|Душановото царство]]. Статията приема, че македонската нация притежава своя територия и икономическа цялост, свой собствен език, национален характер и история. Макар и да е написана на български език, за разлика от Резолюцията на Коминтерна, в която съществуването на „македонски език“ е споменато между другото, като е предвидено създаването на такъв в бъдеще, Бистришки постулира съществуването му и излага причините за неговата ''недоразвитост''.<ref name="Катарџиев 26"/> Като основен враг на "македонското национално възраждане" авторът представя българските "пропаганда", [[Българска екзархия|църква]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]], а за "продължители" на "македонската национална революция"
== Външни препратки ==
|