Албрехт III (Австрия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп+източници Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
доп |
||
Ред 44:
Албрехт се обгражда с кръг от учени и художници. Но той също се смята за учен, казва се, че е особено способен математик, а също и астролог. Доказателствата за дейности като покровители и спонсори показват, че образованието е много важно за херцога и че самият той е много добре образован. Албрехт е смятан за любител на книгите и колекционер на книги, по негова инициатива няколко латински произведения са преведени на немски.
Най-старата книга, която може да бъде документирана за националната библиотека, Евангелието на Йохан фон Тропау, написано през 1368 г. (Виена, ÖNB Cod. 1182, с ценни илюстрации на книги), идва от негово притежание <ref>Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 37f. </ref>. Най-обширната австрийска историческа работа на този век: „Австрийската хроника на 95-те владетели“ <ref>Peter Urbanitsch: Ostarrîchi - Österreich 996-1996. Menschen, Mythen, Meilensteine (Memento vom 9. Mai 2017 im Internet Archive), Katalog der Österreichischen Länderausstellung in Neuhofen an der Ybbs und St. Pölten. Herausgegeben von Ernst Bruckmüller und Peter Urbanitsch. Katalog des Niederösterreichischen Landesmuseums. N.F. 388, 1996, S. 86</ref>, която се приписва на Леополд фон Виен, е поръчана от него. Оказва голямо влияние върху историята на Хабсбургите през 15 и 16 век.<ref>Alfons Huber: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Albrecht_III._(Herzog_von_%C3%96sterreich) ''Albrecht III., Herzog von Oesterreich'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 281–283.</ref>
Неговият ангажимент за разширяване и поддържане на университета, основан от Рудолф IV през 1365 г., [[Виенски университет|Alma Mater Rudolphina]], е от най-голямо значение. На 21 февруари 1384 г. Албрехт постига от папа Урбан VI одобрение за създаване на богословски факултет <ref>Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 22</ref> , без което по това време университетите не се смятаха за пълни. Инициираното от него писмо, което вероятно е издал през есента на същата година, се изтълкува от някои учени като нова основа. <ref> dazu Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 22f.</ref> През същата година Албрехт дарява херцогския колеж , Collegium ducale, първата действителна сграда на университета. По това време Виенският университет е научен център с общо над 3600 записани студенти от 1377 година до края на века, с влияние в цяла Източна Европа. Албрехт използва конфликтите, избухнали в Парижкия университет поради големия разкол, за да назначи известни професори във Виена. В допълнение, известни работници са ангажирани и от Южна Германия и Унгария. <ref>Richard Reifenscheid: ''Die Habsburger in Lebensbildern. Von Rudolf I. bis Karl I.'', Verlag Styria 1982 ISBN 3-222-11431-5</ref>
Той продължава разширяването на катедралата „Свети Стефан“, започнато от Рудолф IV <ref>dazu Eva Bruckner: Formen der Herrschaftsrepräsentation und Selbstdarstellung habsburgischer Fürsten im Spätmittelalter, phil. Dissertation, Wien, 2009, S. 18–20</ref>.
Ред 56:
== Източници ==
<references />
{{Монарси на Австрия}}
| |||