Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО: Разлика между версии

'''Задграничното представителство''' е организационен институт на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и по-късно на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. Създаден е на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес на ВМОРО]] през 1896 година, с цел да поддържа връзка с чужди представители и да ги информират за положението в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]]. Представителството се наема да изгради и ръководи [[Гранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|погранични пунктове]], по които да се прехвърлят оръжие, литература и чети. Институтът се установява в [[София]]<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_3.html Джонев, Ангел, „Георги Баждаров, Моите спомени“, София – 1929 г.]</ref> и действа успоредно с [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМОРО и ВМРО]], като до 1924 година се назначава от него. Институтът е закрит на [[Седми конгрес на ВМРО|Седмия конгрес на ВМРО]] в 1928 година.