Ангел Томов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълване на целия текст на писмото Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 85.196.156.35 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 12:
Заедно с [[Павел Делирадев]] и [[Никола Харлаков]] издава списание „[[Начало (1908 - 1912)|Начало]]“ първо в София, а после в Солун.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 207 – 208. ISBN 954-321-056-X</ref>
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] се включва в дейността на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. Става редактор на вестник [[Единство (1908 - 1909)|„Единство“]] (1908 – 1909), а по-късно и на неговия наследник „[[Народна воля (1909 - 1910)|Народна воля]]“ (1909 – 1910) в Солун. След разпускането на НФП, в Солун и в някои други градове на Македония са създадени
Томов е сред основателите на [[Социалистическа работническа федерация|Социалистическата работническа федерация]] в 1909 година в Солун заедно с [[Аврам Бенароя]], [[Димитър Влахов]] и други.<ref>[http://archive.wikiwix.com/cache/?url=http://media.library.ku.edu.tr/reserve/resspring11/hist219_CNacar/week9.pdf&title=Jewish%20Tobacco%20Workers%20in%20Salonika%3A%20Gender%20and%20Family%20in%20the%20Context%20of%20Social%20and%20Ethnic%20Strife Gila Hadar. „Jewish Tobacco Workers in Salonika: Gender and Family in the Context of Social and Ethnic Strife“, in: Amila Buturović,İrvin Cemil Schick (dir.), ''Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history'', I.B.Tauris, 2007, pp. 128. ISBN 978-1-84511-505-0]</ref>
Ред 28:
{{цитат|РП (к) недостатъчно и със закъснение реагира по отношение на македонската небългарска нация. Ръководено от Югославската легация; това настъпление отбелязва все по-големи успехи; македонските организации, благодарение съдействието на ОФ власт и на РП (к) са вече здраво в ръцете на поменатата легация; сега е на дневен ред да се тури ръка и на Македонския научен институт; в-к „[[Македонско знаме]]“ е напълно в услуга на това движение, а сп. „[[Македонска мисъл]]“, което се стреми да си запази една минимална свобода, е силно атакувано и вероятно скоро ще стане също така един сигурен инструмент за целите на това движение... Идеята за македонска небългарска нация е непопулярна сред македонците в България и особено сред широките български среди, а най-вече между патриотичната интелигенция. Ако обаче тази идея се издига като знаме на македонската политика от страна на Скопие и Югославската легация в София, а не идеята за македонско държавно единство и югославянска федерация, то е, защото в тая македонска политика оказва много силно влияние още шовинистичният великосърбизъм, оказват влияние чувствата и разбиранията на полу-посърбената интелигенция на Вардарска Македония вследствие на 30-годишннта денационализаторска сръбска политика; не е имало никогаж, а и сега няма по-ефикасно средство за нанасяне съкрушителен удар не толкова на шовистичния великобългаризъм, който и така е сразен, а на прогресивния, федералистичния, комунистическия българизъм, отколкото движението в полза на небългарската македонска нация, което намира най-фанатизирани и слепи превърженици сред македонската интелигенция в България, и то главно поради това, че неговият антибългарски денационализаторски характер може да бъде забулван чрез демократическа, прогресивна и марксическа идеология и фразеология. Народът обаче със своя здрав инстинкт и своя развит политически усет не може да бъде лесноизмамен; той догажда същината на работата и затова не се поддава на противобългарските агитации.
Най-непосредственото и голямо зло, което поражда поменатото настъпление, то е, че за неговото успешно провеждане най-широко се използна престижът и влиянието на РП (к) сред масите, като се представя, че това настъпление не само се води с пълното одобрение на партията, но и представлява партийна политика, за която всеки партиец трябва да съдейства.<ref name="Македонска трибуна"/>
== Външни препратки ==
|