Карло I Малатеста: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
доп + изт |
||
Ред 29:
'''Карло I Малатеста''' {{lang|it|Carlo I Malatesta}}, * [[5 юни]] [[1368]], † [[13 септември]] [[1429]] в [[Лонджано]]) е италиански [[кондотиер]] по време на войните в [[Ломбардия]] и господар на [[Римини]] (1385–1429), [[Фано]], [[Чезена]] (1417–1429) и [[Пезаро]]. Той е член на фамилията [[Малатеста]].
== Произход ==
Той е най-възрастният син на [[Галеото Малатеста|Галеото I Малатеста]] (1299–1385). Брат е на [[Пандолфо III Малатеста|Пандолфо III]] и [[Андреа Малатеста]].
След смъртта на баща му през 1385 г. собствеността се разделя. Карло получава Римини. Карло става викарий за [[Романя]], гонфалониер на църквата и управител на [[Милано]]. Бие се притив [[Да Монтефелтро]] (1388).<refAnna Falcioni, ''La signoria di Carlo Malatesta'' (Rimini: Bruno Gigli Editori, 2001)></ref>
== Битки ==
През 1397 година възглавява обединената армия на папата, Флоренция и Венеция във войната против миланския херцог [[Джан Галеацо Висконти]]. През 1401 година преминава на страната на последния и разбива флорентийските войски край Бреша, като взима в плен херцог Леополд III Австрийски.<ref>Amiani Pietro Maria. ''Memorie storiche della città di Fano''. Fano, 1751;</ref>
След смъртта на Джан Галеацо Висконти преминава на страната на папата и начело на папските войски превзема Бреша.
През 1406 година отново сменя страните и е назначен за губернатор на Милано (до 1407 година). През 1409 година постоянно воюва на страната на папата със званието главнокомандващ (капитан-генерал) на Църквата. От тримата едновременно действащи папи поддържа [[Григорий XII]].<ref Rendina, Claudio (1992). ''I capitani di ventura''. Rome: Newton Compton></ref>
През 1412 година е назначен капитан-генерал на венецианската армия във войната с унгарското нахлуване на крал Сигизмунд. В битката при Мота е ранен и отстъпва командването на брат си — Пандолфо.<ref>Abati Olivieri, Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta, Pesaro, 1784, anastatica.</ref>
През 1416 година след смъртта на своя брат Андреа наследява Чезена. Същата година, на 12 юли, в битката при Сант-Егидио претърпява поражение от Браччо да Монтоне, ранен е и попада в плен. Освободен е за откуп от 80 хиляди дуката.<ref>Farulli Pietro, Cronologia della nobile famiglia dei Malatesta, Siena, 1724.</ref><ref>Abati Olivieri. ''Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta''. Pesaro, 1784, anastatica</ref>
Във войната с Милано губи Форли и Градара и отново попада в плен, но херцог [[Филипо Мария Висконти]] го освобождава без откуп.<ref>Bonoli Paolo. ''Istoria della città di Forlì''. Forlì, 1661</ref>
== Брак ==
Карло се жени през ноември 1386 г. за Елизабета Гонзага († 31 юли 1432), дъщеря на [[Луиджи II Гонзага|Лудовико II Гонзага]] и [[Алда д’Есте]], дъщеря на [[Обицо III д’Есте]]. Те нямат деца.
== Източници ==
<references />
* Cesare and Clementino Clementini, ''Raccolto istorico della fondatione de' Rimini, e dell' origine e vite de' Malatesti'' (Rimini, 1617-1627), 105.
* Giovanni Soranzo: [http://www.treccani.it/enciclopedia/malatesta_(Enciclopedia-Italiana)/ ''Malatesta''], Enciclopedia Italiana (1934)
* Battaglini F. G. ''Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori''. Lelio della Volpe, Rimini, 1789;
* Clementini Cesare. ''Raccolto istorico della fondazione di rimino e dell’origine e vite dei Malatesti''. Rimini, 1617,
* Massera Aldo Francesco. ''Note Malatestiane.'' Galileiana, Firenze, 1911
* Zazzeri Raimondo. ''Storia di Cesena''. Tipografia Vignuzzi, Cesena, 1891
| |||