Йордан Попйорданов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Wxjq8579 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Wxjq8579 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 23:
Преди началото на "Солунските атентати" младите мъже се събират, за да обсъдят акцията. Възниква въпросът дали да се умре в делото, изпълнявайки го докрай, или след изпълнението му да се спасява всеки както може. Единодушно е решено, че саможертвата е единственият вариант, като борбата трябва да продължи дотогава, докогато издържат силите им. Уговарят се да се избягват по възможност човешки жертви.
 
По време на атентатите 15-17 април 1903 (28-30 април /нов стил/), са взривени са сградата на Отоманската банка, френският кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. За начало на масовите атентати в Солун е било решено да се изчака да мине Великден и затова е избран 15 април,. когатоТогава начали поставя Павел Шатев, като по обед взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир“ и напуска кораба с останалите пътници.
 
На 16 април 1903 година Попйорданов взривява [[динамит]]а в прокопания [[тунел]] под [[Банк Отоман]] в Солун. Забележително е, че след като подготвя взрива, Попйорданов предупреждава семейството на директора на банката и те успяват да се спасят.