Видовден: Разлика между версии

|caption = Видовден на [[Косово поле (област)|Косово поле]], 2009 г.

|date = [[15 юни]] по ''новстар стил'' / [[28 юни]] по ''старнов стил''

'''Видовден''' е всенароден [[празник]] в [[Сърбия]] и най-вече в [[Източна Сърбия|източната част на страната]] – [[Крушевац|Расинско]], включително и в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]]. В България се чества най-вече в западните [[район]]и на [[Годеч]]ко, [[Трън]]ско и [[Брезник|Брезнишко]]. Отбелязва се на [[15 юни]] по стар '''''стил'''''<ref name="botadded">'''''Стар стил''''' е датирането в системата на [[Юлиански календар|Юлианския]], а '''''нов стил''''' – в системата на [[Григориански календар|Григорианския календар]]. Заради [[Приемане на григорианския календар|въвеждането в България на Григорианския календар]] през [[1916]] г., [[31 март]] 1916 е последван от [[14 април]]. Българската православна църква преминава към [[Новоюлиански календар|поправения Юлиански календар]] на [[20 декември]] [[1968]] г., като прескача 13 дни от църковния календар.</ref> или на [[28 юни]] по нов '''''стил'''''<ref name="botadded">'''''Стар стил''''' е датирането в системата на [[Юлиански календар|Юлианския]], а '''''нов стил''''' – в системата на [[Григориански календар|Григорианския календар]]. Заради [[Приемане на григорианския календар|въвеждането в България на Григорианския календар]] през [[1916]] г., [[31 март]] 1916 е последван от [[14 април]]. Българската православна църква преминава към [[Новоюлиански календар|поправения Юлиански календар]] на [[20 декември]] [[1968]] г., като прескача 13 дни от църковния календар.</ref>.

Според други празникът е посветен на [[Свети Вит]]. Светецът е живял в края на [[3 век]] и началото на [[4 век]]. Той е патронпокровител на [[актьор]]ите, [[танц]]ьорите, [[куче]]тата, болните от [[епилепсия]], пазител на хората от отровни [[змии]], [[гръмотевица|гръмотевици]] и [[градушка|градушки]]. Свети Вит е патронпокровител също и на [[Прага]] ([[Чехия]]), както и на областта [[Саксония]] ([[Германия]]). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани [[саси]]) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.<ref>Иванова Р. [http://www.rastko.org.rs/rastko-bg/folklor/rivanova-vidov.php Видовден у българите и сърбите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131016061426/http://www.rastko.org.rs/rastko-bg/folklor/rivanova-vidov.php |date=2013-10-16 }} (rastko.org.rs)</ref>

Във [[фолклор]]а и [[поверие|поверията]] на [[южни славяни|южните славяни]] има съществени разлики както в отношението, така и в оценката на Видовден. Докато в западната половина на България, Република Северна Македония и [[Източна Сърбия]] този ден е празничен и се свързва [[митология|митологично]] с [[Хала]]та <ref>ХАЛА "[http://www.rastko.rs/antropologija/ljradenkovic/ljradenkovic-ala_c.html (Х)АЛА]". Љубинко Раденковић. ''(Х)АЛА – Штампано у часопису Лицеум 2, Крагујевац, стр. 11 – 16.''. Пројекат Растко.</ref>, то в народните представи в [[Западна Сърбия]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]] това е сезонасезонът на [[Сдухач]]а. <ref>Петар I Петровић Његош (2000). "[http://www.rastko.rs/bogoslovlje/sv_petar_cetinjski_c.html#pouke Поуке из посланица св. Петра]". ред. Рајко Драгићевић, отац Јован (Ћулибрк). ''Свети Петар Цетињски: Житије, дјело, молитва''. Пројекат Растко.</ref>

''[[Ден]], в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, разплата.'' <ref>{{cite book |title= Български тълковен речник, София |year= 2007 }}</ref> В по-друг смисъл: ''„Ще видите!“'', ''„Ще видим!“'', както и също ''„Ще дойде Видовден!“.'';

На [[15 юни]] [[1389]] г. в местността [[Газиместан]] ([[Косово]]) се разиграва [[Косовска битка|Косовската битка]] между войските на [[Мурад I]] и обединени (основно [[сърби|сръбски]]) сили под [[егида]]та на новия общосръбски [[крал]] (преди [[Бан (титла)|бан]]) [[Твърдко I]] (''Твърдко I не е „общосръбски крал“, а крал на Босна и [[сеньор]] на сръбския княз Лазар''), предвождани от [[княз Лазар]].

''Денят и битката'' са дълбоко вкоренени в националното съзнание на [[сърби]]тесърбите под натиска на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]]. По същество те представляват фундаментът на великосръбската [[митология]].

Мурад I, посъветван от българския [[цар]] [[Иван Срацимир]], преминава по време на втория голям поход на [[Османска империя|османските]] войски към [[сръбски земи|сръбските земи]] през [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]]. [[Константин Драгаш]] и [[Крали Марко]] (османски [[васал]]и след [[Битка при Черномен|Чирменската битка]] през [[1371]] г.) му оказват подкрепа, насочвайки османците към вътрешността на тогавашните сръбски владения на княз Лазар. Според някои [[автор]]иавтори те изпращат свои сили, а според други участват и в битката на страната на Мурад I.

[[Милош Обилич]] (единият от Лазаровите [[зет|зеть]]ове – другият е подозираният в предателство [[Вук Бранкович]]), предчувствайки изхода от [[бой|боя]], рано сутринта на 15 юни 1389 г. се промъква при [[султан]]а, явно имайки предварителни уговорки с османците (тъй като е безпрепятствено допуснат до покоите на пълководеца). Изненадващо той убива Мурад I, целейки [[ефект]]аефекта отна изненадата с неизбежното объркване в противниковия лагер, при което везните и окончателната развръзка от предстоящото [[сражение]] да се наклонят в полза на сърбите. Според други източници Милош Обилич е легендарна личност, а Мурад става жертва на сръбски воин, който се е притаил като убит на бойното поле.

След убийството на Мурад I (син на [[Византия|византийската]] принцеса [[Нилюфер (Орхан I)|Елена]]) Милош Обилич е незабавно посечен от [[еничари]]те в османския стан. Независимо от това сръбските сили не успявятуспяват да постигнат победа в битката, като дори губят своя предводител княз Лазар. След поражението възстановяването на [[Душанова империя|Душановата империя]] под сръбска доминанта се превръща във фикция. <ref>{{cite book |last= Павлов |first= Тихомир |authorlink= Тихомир Павлов |title= Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин (с 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта), София |year= 1931 |publisher= Издание на Комитета на Западните покрайни}}</ref>

С подобен прийомпохват (атакувайки със сръбските [[наемник|наемници]] при сключено при[[мир]]иепримирие) сърбите успяват да спечелят 49 години по-рано [[Битка при Велбъжд|Велбъждската битка]], ранявайки [[смърт]]оносносмъртоносно в боя [[Михаил Шишман]] – единственияединственият [[български владетели|български цар]], паднал на бойното поле и загинал вследствие от раните си, получени в [[битка]]табитката.

* [[1990]]: приета е [[Конституция на Хърватия|Конституцията на Хърватия]], която не признава сърбите за ''държавообразуващдържавотворен народ'' в [[Хърватия]].