|
== Конструкция ==
[[Файл:Brasseys Garibaldi.jpg|мини|ляво|350px|Схема на крайцера „Джузепе Гарибалди“: [[корабна артилерия|артилерия]] и [[корабна броня|броня]]]]
Като цяло крайцерите „Гарибалди“ имат еднаква конструкция, като основните разлики са в [[съдова енергитична установка|силовата установка]] и състава на [[корабна артилерия|въоръжението]]. Първите пет кораба са с проектна [[водоизместимост]] от 6775 [[тон|t]], а следващите три (за италианскиаиталианския флот) – 7240 t. Последните два [[Броненосни крайцери тип „Касуга“|(японските „Ниссин“„[[Ниссин (броненосен крайцер, 1903)|Ниссин]]“ и „Касуга“„[[Касуга (броненосен крайцер, 1902)|Касуга]]“)]] – 7700 t.
=== Корпус ===
Стоманеният [[корпус на корабакораб]]а е относително [[главни размери на плавателен съд#ширина|широк]] впо сравнение с [[главни размери на плавателен съд#дължина|дължината]] му (6:1), разширявайки се в [[мидъл|централната част]]. Корабът е с ниски [[борд]]ове ([[нос (корабоплаване)|впри носа]] – 5,8 m), с [[таран]] и гладка [[палуба]]. На централната масивна [[надстройка (морски термин)|надстройка]] има два комина и една мачта с [[Марс (морски термин)|бойни марсове]] между тях. Пред предния комин се намират постовете на управление – [[бойна рубка|бойната рубка]], а над нея – [[Щурманска рубка|щурманската]] и [[Рулева рубка|рулевата]] [[рубка|рубки]], които са съединени чрез надпалубни проходи с [[кърма (корабоплаване)|кърмовия]] [[мостик]], който се намира зад втория комин.
=== Силова установка ===
Двете [[парна машина|парни машини]] с тройно разширение, произведени в Италия по британски лиценз, задвижват два [[гребен винт|винта]]. На първите три кораба са поставени по осем цилиндрически огнетръбни [[парен котел|котли]]; на пет от следващите по-новите [[водотръбен котел|водотръбни котли]] на „Никлос“ или „Белвил“ (от 16 до 24). На двата последни кораби, по настояване на аржентинците, са поставени първоначалните по проект по-евтини огнетръбни котли. Мощността[[Мощност]]та на машините при естествена тяга е около 8000 [[конска сила|к.с.]], което билодава около 18 [[възел (скорост)|възела]] ход, а при форсирана тяга – 13 000 к.с. и 20 възела скорост, което за тогаваонези времена вече не е особено бърз ход. Практически скоростта на крайцерите не превишава 19,5 възела. Проектният запас [[гориво]] е 400 t [[въглища]], а максималният – 1000 t, което позволява [[далечина на плаване]] при 10 възела ход съответно 2000 и 4800 [[морска миля|мили]] – приемливо за [[Средиземно море]], но не и за океанско[[океан]]ско плаване. На последващите пет кораба мощността на машините е увеличена до 13 500 к.с., а запасът въглища нараства до 650 t (нормален) и 1200 t (максимален).
=== Брониране ===
Първите три крайцера са с италианска [[Корабна броня|броня]], тип „Харви“; бронята на последващите кораби е тип „Круп“, която е значително по-здрава. Бронирането е сравнително тънко, но покрива по-голямата част от корпуса. Това предполага, преди всичко, защита от скорострелната артилерия среден калибър, на която тогава бивасе възлагановъзлага решаващото значение в боя. [[Брониран пояс|Бронираният пояс]], широк 3 m, е по ватерлинията[[водолиния]]та, по цялата дължина на кораба. Дебелината му в центъра на корпуса е 152 mm, а в краищата – наполовина. В централната част на корпуса над бронепояса се намират бронираните [[каземат]]и на оръдията от средния калибър с дебелина 152 mm, отпред и отзад батареята[[батарея]]та е защитена с бронирани [[траверса|траверси]], дебели 127 mm. Главният калибър е защитен от бронираните му [[оръдеен купол|кули]]. [[Бронирана палуба|Бронепалубата]] е дебела 22 – 37 mm. Допълнителна защита представляват разположените над скосовете на бронираната палуба кофердами[[кофердам]]и с въглища. За защита на [[каземат]]а на средния калибър артилерия от попадения отгоре на последните крайцери на серията допълнително бива поставена горна бронирана палуба дебела 40 mm.
=== Въоръжение ===
|
