Категат: Разлика между версии

Североизточният бряг на Категат в шведската провинция [[Бухуслен]] е силно разчленен от [[фиорд]]и и заливи (Кунгсбакафиорд, Хакефиорд и др.) и е осеян с множество малки и по-големи [[остров]]и (Чорн, Уруст и др.), докато югоизточният бряг в провинция [[Халанд (провинция)|Халанд]] и крайбрежието на Ютланд на запад имат по-плавно извита [[брегова линия]]. Тук на шведския бряг са заливите Шелдервикен и Лахолмсбуктен, а на датския – Олборгбугт и Олбекбукт. На юг връзката с Балтийско море не е директна, а чрез по-малките протоци [[Йоресун]], [[Стурабелт]] и [[Лилебелт]]. Между тях се намират датските острови [[Шеланд]] и [[Фюн]]. Условната граница между Категат и Скагерак е линията между [[нос (география)|нос]] [[Гренен]] (най-северната точка на Дания, на полуостров [[Скагенс Оде]]), с островната група Патер ностершерен (''Pater Nosterskären'', букв. скалите Отче наш, от [[латински език|латински]] „[[Отче наш|Pater Noster]]“), северозападно от шведския остров [[Марщранд]]. В средата на протока се намират два големи датски острова Анхолт (на юг) и Лесьо (на север). Дължина – 270 km, ширина от 60 km на север до 122 km на юг. Дълбочина – 17 – 124 метра. Площ – 30 000 km². В протока се наблюдават две морски течения: по-слабо солено повърхностно, със северно направление, и по-солено дълбочинно, с южно направление. През по-сурови зими крайбрежните му райони замръзват. Главни шведски пристанища са [[Халмстад]], [[ФалкенбергФалкенбери]], [[ВарбергВарбери]] и [[Гьотеборг]], а по-големи датски – [[Орхус]], Грено и [[ФредериксхавънФредериксхавн]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article126984.html «Большая Советская Энциклопедия» – Каттегат, т. 11, стр. 537]</ref>