Броненосни крайцери тип „Джузепе Гарибалди“: Разлика между версии

„Кристобал Колон“ е третият крайцер от серията „Гарибалди“, купен е от Испания през [[1896]]  г. още на стапелите[[стапел]]ите заради вече очертанатаочертаващата се заплаха от война със [[САЩ]]. Към момента на започване на [[Испано-американска война|Испано-американската война]] на крайцера не билиса поставени оръдията на главния калибър. Въпреки това той участва в похода към бреговете на [[Куба]] като част от ескадрата[[ескадра]]та на [[адмирал]] Паскуал Сервера, където взема участие в решаващото сражение при [[Сантяго де Куба]] на [[3 юли]] [[1898]] година.

По време на битката, макар и без оръдия голям калибър, „Колон“ се представя най-добре от трите други кораба в испанската ескадра. [[Броненосни крайцери тип „Инфанта Мария Тереза“|Крайцерите испанска постройка]], без да могат да водят ефективен огън, се показват силно уязвими отза вражеските снаряди[[снаряд]]и, докато „Колон“ получава само леки повреди и дордори ималима няколко добри попадения в американските кораби. Независимо от това, заради липсата на скорост, „Колон“ не успява да се откъсне от преследвачите, насочва се към плитките крайбрежни води, засяда там и спусналспуска [[военноморски флаг|флага]] си. При опит на противника да го изтегли от плитчините, крайцерът се обръща[[овъркил|преобръща]] и потъва.

[[Япония]] купува два крайцера от проекта „Гарибалди“ – „Ниссин“ и „Касуга“ през [[декември]] [[1903]]  г. – в навечерието на [[Руско-японска война|Руско-японската война]]. През [[април]] [[1904]] година те са включени в състава на бойните сили на флота. Японците решават да не използват бавните крайцери в съединението на техните броненосни крайцери [[Броненосни крайцери тип „Изумо“|които са по-модерни]]. „Ниссин“ и „Касуга“ биватса използвани при обстрела на руските позиции при обсадата на [[Битка при Порт Артур|Порт-Артур]] (10 дюймовото оръдие на „Касуга“ е най-[[далекобойност|далекобойното]] оръдие в японския флот), а при появата в морето на руския флот се включват в състава на основната ескадра от броненосци на адмирал Хейхатиро[[Того Хейхачиро|Хейхачиро Того]], попълвайки дупката получена след загубата, през [[май]] [[1904]] година, [[Унищожаване на броненосците „Хацусе“ и „Ясима“„Яшима“|на броненосците „Хацусе“ и „Яшима“]] от руски [[морска мина|мини]]. „Ниссин“ при това е кораб на младшия [[флагман]] на 1-ви боен отряд.

Заедно с японските броненосци „Ниссин“ и „Касуга“ вземат участие в решаващите сражения на [[Руско-японска война|войната]] – сражението в [[Жълто море]] на [[10 август]] 1904 и [[Битка при Цушима|при Цушима]] на [[27 май]] [[1905]] година. В тези сражения крайцерите показват висока [[скорострелност]] и точна стрелба, въпреки че високото темпо на стрелбата често води до взривяване на собствените снаряди в [[цев|ствола]] на оръдията. В [[Битка при Цушима|битката при Цушима]] „Ниссин“ така губи три от четирите си 8 дюймови оръдия. Крайцерите също така показват и уязвимост от огъня на големокалибрената артилерия на руските кораби. Въпреки това, даже с няколко попадения на 12 дюймови снаряди (305 mm), крайцерите „гарибалдийци“ не излизат от строй и останалиостават в сражението.

След [[Руско-японска война|войната]] старите огнетръбни котли на крайцерите биватса сменени с по-модерни водотръбни котли, японско производство. По време на [[първатаПървата световна война]] „Ниссин“ действа в [[Тих океан|Тихия океан]] (участва и в преследването на [[германска империя|немската]] Източно-Азиатска ескадра), а в [[1917]] г. е насочен към [[Средиземно море]] за борба с немските и [[Австро-Унгария|австро-унгарските]] [[подводница|подводници]].

През [[1925]] г. „Касуга“, а [[1927]] и „Ниссин“ биватса направенипревърнати в [[учебен кораб|учебни кораби]]. [[1935]] г. „Ниссин“ е изключен от списъците на флота и е направен опитен кораб, а впрез [[1936]] г. е вече [[кораб-мишена]] и е потопен при изпитанията на нови артилерийски системи от огъня им. „Кассуга“ продължава да служи до [[1942]] година, когато е превърнат на блокшив.в [[1945блокшив]]. През 1945 г. е потопен от [[ВВС на САЩ|американската авиация]].

[[Италия]] успява да остави за себе си едва 6-ияя, 7-ияя и 8-ияя от крайцерите „Гарибалди“. Строитеството на последния от тях – [[Франческо Феручио (броненосен крайцер)|„Франческо Феручио“]] се прави на държавните стапели във [[Венеция]] и влизането му в строй се проточва до средтасредата на [[1905]] година, когато вече този проект се смята за напълно остарял. През 1909 г. всичките три еднотипни крайцери-„гарибалдийци“ – „Джузепе Гарибалди“, „Варезе“ и „Феручио“ – са преведени в резервна [[дивизия]] и след това действат основно заедно.

По времето на [[Итало-турска война|итало-турската война (1911 – 1912)]] крайцерите, образуват заедно със стария крайцер [[Марко Поло (броненосен крайцер)|„Марко Поло“]] и [[канонерска лодка|канонерка]] към тях 2-ра дивизия на 2-ра ескадра на Съединения флот на Италия и действат по крайбрежието на [[Северна [[Африка]]. Те безнаказано, от голяма дистанция, обстрелват бреговите укрепления на [[Триполи]] през [[септември]] и [[Тобрук]] през [[декември]] на [[1911]] година. През [[февруари]] [[1912]] „Гарибалди“ и „Феручио“ атакуват отряд турски кораби в [[Бейрут]] и потопяват канонерката (стар малък [[броненосец]]) „Авни-Иллах“ и миноносеца[[миноносец]]а „Анкара“. [[Април]] 1912 г. крайцерите обстрелват турските позиции при [[Дарданели]]те.

През [[Първата световна война]], в която [[Италия]] встъпва през [[1915]] г., съединението на „гарибалдийците“ ([[Броненосни крайцери тип „Виттор Пизани“|заедно със стария крайцер „Виттор Пизани“]]) обстрелват крайбрежието на [[Австро-Унгария]] до [[Дубровник|Рагуза]]. На [[18 юли]] [[1915]] по време на поредния обстрел на крайморската [[железопътна линия]] крайцера „Джузепе Гарибалди“ бивае торпилиран от австрийската подводница U-4 и потъналпотъва след няколко минути. „Феручио“ след това бивае използван като охрана на комуникациите и снабдяването на италианските войски в [[Албания]], а „Варезе“ есе намира в небоеспособно състояние нав [[военноморска база|базата в]] [[Бриндизи]]. От [[1919]] г. „Варезе“ е направенпревърнат в учебен кораб, през [[1923]] г. е изключен от списъкасписъците на флота и предаден за скрап. [[През 1924]] г. в учебен кораб е направен и „Феручио“, който през [[1929]] г. е разоръжен, а на следващата година е изключен от флота.

[[Аржентина]] има най-голямо числоброй от корабите на проекта, заради стремежа си, в предстоящия конфликт с [[Чили]], да формира броненосен флот от еднотипни кораби. В края на [[1896]] в [[Буенос Айрес]] пристига главния кораб на серията: „Гарибалди“, а в течение на [[1898]] г. в Аржентина пристигат крайцерите [[Сан Мартин (броненосен крайцер)|„Сан Мартин“]], „Генерал Белграно“ и „Пуейредон“. От [[1902]] г. в Италия по аржентинска поръчка се строят още два крайцера по този проект – „Ривадавия“ („Митре“) и „Морено“ („Рока“) (бъдещите „Ниссин“ и „Касуга“). След като Чили поръчва в [[Англия]] два бързоходни броненосциброненосеца – „Конститусион“ и „Либертад“ (бъдещите „Свифшур“ и „Триумф“), способни ефективно да се борят с „гарибалдийците“, Аржентина склониласклонява къмза дипломатическо урегулиранерегулиране на конфликта и двете поръчки биватса анулирани.

Съединението от четири крайцера „Джузепе Гарибалди“ продължава да бъде основна бойна сила на аржентинския флот, въпреки че към [[1910]] г. „Гарибалди“ поддържа ход само от 14 възела, а „Пуейредон“ – 16. През [[1915]] година Аржентина получава поръчаните в САЩ [[линеен кораб|линкори]] „Ривадавия“„[[Ривадавия (линеен кораб, 1911)|Ривадавия]]“ и „Морено“„[[Морено (линеен кораб, 1911)|Морено]]“ и възниква въпроса какво да се прави ссъс остарелитестарите кораби. 1917 г. [[Джузепе Гарибалди (крайцер)|Гарибалди]], а през [[1920]] г. и „Сан Мартин“ са преправени в учебни. През [[1932]] г. са [[класификация на корабите|преквалифицирани]] в кораби на [[брегова отбрана|бреговата отбрана]], а в периода [[1935]]  – [[1936]] г. са изключени от списъците на флота. „Гарибалди“ е утилизиран, а корпусакорпусът на „Сан Мартин“ до [[1947]] година се използва като [[Понтон (плавателен съд)|понтон]].

„Генерал Белграно“ и „Пуейредон“, които са в по-добро техническо състояние, през 1926 – 1930 годинигодина минаватпреминават сериозна модернизация. Котлите им биватса заменени с такива, работещи на [[петрол]]. Старите мачти са сменени с по-леки трикраки такива. Свалени са 6 дюймовите оръдия, заедно с бронята им. Среднокалибрената артилерия вече е шест нови 152 mm оръдия на горната палуба. Поставени са и няколко нови [[зенитно оръдие|зенитни оръдия]]. Въпреки модернизацията те не са годни за крайцерска служба. През 1933 г. „Белграно“ става [[плаваща база за подводницитеподводници]]те от типа „Санта Фе“, а „Пуейредон“ се води кораб на бреговата отбрана, като впрез 1941 г. биве направен учебен кораб. През 1947 г. „Белграно“ бивае изключен от флота и предаден за скрап. „Пуейредон“ продължава да служи до 1954 година, когато е изключен от списъците на флота и на собствен ход отива в Япония за последваща утилизация.