Вестервалд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 3 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
| местоположение = {{Германия}}
| част-от =
| връх =
| височина = 657
| вид =
Ред 12:
}}
'''Вестервалд''' ({{lang|de|Westerwald}}) е ниска [[планина]] в в западната част на [[Германия]], провинции [[Хесен]], [[Северен Рейн-Вестфалия]] и [[Рейнланд-Пфалц]], заемаща югоизточния участък от [[Рейнски шистови планини|Рейнските шистови планини]]. Простира се от североизток на югозапад на протежение около 80 km, между река [[Рейн]] на запад и десните ѝ притоци [[Лан (река)|Лан]] на юг и изток и [[Зиг]] на север. На североизток в района на изворите на двете реки чрез ниска седловина се свързва с нископланинския масив [[Зауерланд]] (също част от [[Рейнски шистови планини|Рейнските шистови планини]]). Максимална височина връх Фухскауте 657,3 m. Представлява силно пенепленизирана платообразна ниска планина, изградена от палеозойски глинести шисти и пясъчници, препокрити в централните райони от вулканични породи. Климатът е целогодишно влажен и прохладен. Годишната сума на валежите варира от 700 до 1000 mm. От Вестервалд водят началото си малки, къси и пълноводни реки Дил, Зайнбах, Вид, Гросе Нистер и др. притоци на [[Рейн]], [[Лан (река)|Лан]] и [[Зиг]]. Почти повсеместно в миналото масивът е бил обрасъл с гъсти гори, които са напълно изсечени и сега се заема предимно от торфища и мочурища. Разработват се находища на кафяви въглища, желязна руда, огнеупорни глини. В подножията му са разположени градовете [[Диленбург]], [[Херборн]], [[Вецлар]], [[Лимбург]], [[Диц]], [[Кобленц]], [[Нойвид]], [[Бендорф]], [[Зиген]] и много други.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article125426.html «Большая Советская Энциклопедия» – Вестервальд, т. 4, стр. 574]</ref>
== Историческа справка ==
Историческият регион „Вестервалд“ има почти същата територия. В тези земи [[келти]]те се заселват, за да ползват [[Желязо|железните находки]] (ок. 750 до 500 пр.н.е.). През 3 век там се заселват [[хати (германско племе)|хатите]] (Хесен), [[франки]]те си строят там селища. През [[Средновековие]]то последното заселване започва от 10 век и свършва през 1300 г. Там имат собственост благородническите родове [[Лиудолфинги|Отоните]] и [[Салическа династия|Салиите]], след това [[граф]]овете от [[Графство Сайн|Сайн]], [[Графство Диц|Диц]] и Вид. Особено значение получават графовете от Лауренбург, които по-късно се наричат графове на [[Дом Насау|Насау]]. През 15 век се образува [[господство]] Вестервалд (''Herrschaft zum Westerwald'').▼
Днес Вестервалд е разделен
▲Там имат собственост благородническите родове [[Лиудолфинги|Отоните]] и [[Салическа династия|Салиите]], след това [[граф]]овете от [[Графство Сайн|Сайн]], [[Графство Диц|Диц]] и Вид. Особено значение получават графовете от Лауренбург, които по-късно се наричат графове на [[Дом Насау|Насау]]. През 15 век се образува [[господство]] Вестервалд (''Herrschaft zum Westerwald'').
▲Днес Вестервалд е разделен на трите региона: [[Хесен]], [[Северен Рейн-Вестфалия]] и [[Рейнланд-Пфалц]].
Името „Вестервалд“ („Westerwald“) е споменато за пръв път в документ от [[Трир]] през [[1048]] г. само за [[Гора|горските]] територии западно от кралския чифлик [[Херборн]]. През средата на [[19 век]] така започват да наричат цялата средна планина.
| |||