В следосвобожденския период идеята за Балканска федерация е много тясно обвързана с [[Македонски въпрос|македонския въпрос]], който е част от по-големия източен въпрос. ТяТой честое коментиран в пресата, отразяваща Първия балкански студентски конгрес, състоял се през септември 1891 г. в [[Гюргево]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 16, 22 септември 1891 год., стр. 3]</ref> Формирането на Балканска федерация се предлага като решение на македонския въпрос, като впоследствие това присъства в повечето програми на [[ВМОРО]], а привърженици на идеята са голяма част от видните дейци на организацията начело с [[Гоце Делчев]]. След [[Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. и разцеплението на ВМОРО под напора на засилените процеси на деградация вътре в организацията и най-вече поради засилващото се влияние на левите идеи, се появява ляво течение на ВМОРО начело с [[Яне Сандански]], А след [[Младотурската революция]] се основава и [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия]], която изпраща двама депутати в [[Османски парламент|османския парламент]], единият от които е [[Димитър Влахов]], започва издаването и на сп. „Балканска федерация“ във [[Виена]], който става орган на лявото крило на ВМОРО.
