Страмбино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→История: Поправена правописна грешка Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
||
Ред 17:
== История ==
През периода на Вюрм (последната ледникова фаза на [[
Въпреки района, показващ следи от [[Римска империя|римската]] [[центуризация]], първите исторически източници са от края на [[10 век]]: от дарение от 4 септември 996 г. става ясно за съществуването на селището, където Гизелфредус (от сем. Авогадри) вероятно е dominus loci (господар на мястото).
В непосредствена близост до центъра на [[Маркграфство Ивреа]], селището е част от владенията както на [[Ардуин от Ивреа|Адруин]], така и на епископите на Ивреа. Началото на зависимостта му от църквата Иврея не е известно, но първата атестация датира от [[1161]] г., когато някои си Баямондо, Алберто и Енрико прехвърлят своите имоти на Курията в лицето на [[епископ]] Гуидо. Властта на епископа на Ивреа над Страмбино е потвърдена през 1223 г. от папа [[Хонорий III]]. В продължение на повече от век селището е сред владенията на Църквата: допълнително разделено на малки [[
Подобно на целия район на [[Канавезе]] Страмбино също претърпява последиците от кървавите граждански войни между [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]]: разногласията между местните благородници благоприятстват настъпването на [[Савойска династия|Савойската династия]] в началото на [[14 век]]. Векът се характеризира с бунта на Тукини-те, който избухва през [[1391]] г. Междувременно в началото му едно ново семейство заплашва да отслаби правата на владение на графовете Сан Мартино: графовете Валперга Мазино, които през 1391 г. получават от граф [[Амадей VIII Савойски]] инвеститурата на някои владения на Страмбино. През 1438 г. тези две семейства обнародват съвместно ново законодателство. Уставите са разделени на глави, засягащи най-различни теми: избора на консули, битки, побои, рани, убийства, нарушители, блудници, отровители, хулители, крадци, подпалвачи, измамници, клеветници, лъжесвидетели и т.н.
Ред 29:
Феодът на Страмбино и неговото васалитет към Савойската корона продължават да съществуват до [[1797]] г., когато графовете Сан Мартино стават пълноправни собственици на замъка и околните земи.
Периодът на стабилност, създаден след френското нашествие, продължава до началото на [[19 век]]. През 1800 г. [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] преминава Гран Сан Бернардо и, след като превзема [[Ивреа]], се изправя пред победната битка на моста над Киузела, североизточно от Страмбино. През 1867 г. селището е засегнато от [[Холера|холерна]] епидемия, по време на която над 200 души губят живота си. През 19 век Страмбино играе важна роля в [[Текстилна промишленост|текстилната промишленост]], което дава тласък на града до средата на 20 век.
== Източници ==
| |||