Романо Канавезе: Разлика между версии

В подножието на средновековната кула на Романо, на естествено възвишение, се издига заслонът, заобиколен от частично разпознаваеми защитни стени. От древната строителна тъкан са останали само кулите за достъп. На северната врата има изчезващи следи от стенописи с гербове и прорези в зидарията - очевидни признаци за съществуването на подвижен мост. Южната порта е изключителен пример за дублиране на конструкцията: всъщност към каменната кула от [[13 век]], реконструирана няколко пъти, през [[15 век]] се присъединява и тухлена кула с изпъкнали двупосочни бойници.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.romanocanavese.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/ricetto-4787-1-eb331e4ec27aa1be709a5c9897693975|заглавие=Ricetto|труд=Comune di Romano Canavese|достъп_дата=16 юни 2021}}</ref>

През [[19 век]] завършва прехвърлянето на политикополитическо-религиозния център на Романо от зоната на Ричето към дъното на долината. До общинската сграда от 18 век и елегантната [[Барокова архитектура|барокова]] къща на семейство Рипа е построена новата енорийска църква. Пред проекта на [[Торино|торинския]] архитект [[Фердинандо Бонсиньоре]] е предпочетен този на местните архитекти и инженери МаурижиоМаурицио Стореро, Джовани Песати и Мартели. Те се обръщат към [[Неокласицизъм|неокласицизма]], роден от компромиса с бароковата традиция. Отдалеч изпъкват квадратните обеми, сред които се откроява барабанът, който затваря купола. Внушителната сграда, същевременно семпла и елегантна, е предшествана от грандиозно стълбище с [[Балюстрада|балюстради]] и статуи. Вътрешното пространство, с централен план, е подчертано от декорациите - стенописи, картини и гипсови орнаменти на важни художници, сред които Айрес (''Ayres''), Моя (''Moja''), Спинци (''Spinzi''), Ферари (''Ferrari'') и Ауджеро (''Augero'').<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.romanocanavese.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/parrocchiale-dei-santi-pietro-e-solutore-4788-1-cd931a860ac384b49e9842209bdd2a75|заглавие=Parrocchiale dei Santi Pietro e Solutore|достъп_дата=16 юни 2021}}</ref>

Това е друго важно произведение на [[Неокласическа архитектура|неокласическата архитектура]]. Построена е от семейство Виоти през първата половина на [[19 век]] по проект на архитект Сада. Тя е елегантнатаелегантна вила с голяма градина и понастоящем е известна като Вила Бока по името на сегашните ѝ собственици.