Албрехт III (Австрия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп
доп + изт
Ред 20:
През 1364 г. Рудолф IV издава ''Рудолфския домашен ред'', според който хабсбургските земи са обща собственост на всички братя с подписите на тримата братя. ([[Фридрих III Хабсбург|Фридрих III]] умира през 1362 г.). След няколко месеца Рудолф IV умира ненадейно на 26 години и двамата братя Албрехт III (15 или 16-годишен) и [[Леополд III (Хабсбург)|Леополд]] (14-годишен) управляват заедно. По-големият Албрехт има водещата роля. Скоро те имат конфликти.
 
=== Политиката на Албрехт 1373 - 1379 г. ===
== Договор от Нойберг ==
Когато през 1378 година избухва [[Папска схизма|Папската схизма]], Албрехт подобно на люксембургите и повечето имперски принцове, застава на страната на римския папа Урбан VI. <ref> Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 181</ref>
 
През 1394 г. граф [[Албрехт III фон Верденберг-Хайлигенберг-Блуденц]] продава на херцог Албрехт III областта Блуденц с Монтафон. <ref>Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 189</ref> Към този момент графът няма наследници по закон. Договорните разпоредби обаче му оставят доживотно ползване на областта и право на обратно изкупуване, в случай че му се роди син. (През 1420 г., след смъртта му, графството преминава при Хабсбургите) През юли същата година херцог Албрехт III Хабсбург с граф [[Хайнрих VI (Гориция)|Хайнрих VI фон Гориция]] и [[Йохан Майнхард VII (Горица)|Йохан Майнхард VII фон Гориция]] подписват договор за съюз и наследство, който гарантира на Хабсбургите наследство в графствата Гьорц и Лиенц, в Пфалц, в Каринтия и в останалите им владения в случай на бездетна смърт на един от двамата графове. Съществуващото споразумение за наследство между графовете Гьорц и Вителсбах е отменено с този договор. <ref>Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 190</ref>
 
В херцогството на Австрия Албрехт успява да укрепи позициите на Хабсбургите като суверенни князе и да наложи разпоредбите на [[Privilegium maius]]. Чрез закупуване на няколко владения, обещани от [[Графство Шаунберг|графовете Шаунберг]] при [[враждата Шаунберг]], той принуждава тази династия да признае неговия суверенитет над своята територия. <ref>Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 181f</ref> В резултат на това придобива земите над [[Енс (река)|Енс]] (днешна Горна Австрия) до Хаусруск.
[[файл:Herzog Albrecht (III.) von Österreich (Albrecht mit dem Zopfe), Wandbild im Spanischen Saal auf Schloss Ambras.jpg|мини|]]
Покупката на други райони в Горен Рейн и в Швабия води до издигане на градовете там през 1379 и 1381 година. Само съюзът за имперските градове [[Люцерн]] и [[Цюрих]] (в днешна Швейцария) донася желания успех, но също така довежда до [[битката при Семпах]] през 1386 година. На 12 октомври 1386 г. е подписано примирие, последвано от мирен договор на 14 януари 1387 година, който е ограничен до една година. След изтичането на срока, войната продължава през февруари 1388 година, като е насочена предимно срещу град Гларус. След поражението на въоръжените сили на Хабсбург от въоръжените сили на [[Гларус (град)|Гларус]] на 9 април 1388 г. в [[битката при Нефелс]] е сключен седемгодишен мирен договор, в който са потвърдени федералните завоевания. <ref>Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 188f.</ref> Примирието е удължено с двадесет години още през 1394 година, преди да изтече заради настъпилия конфликт в Свещената римска империя относно управлението на крал [[Вацлав IV]] <ref>Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 192</ref>.
 
В хода на конфликтите в Свещената римска империя през 1390-те години за трона на крал Вацлав, самият Албрехт има амбиции за кралския трон. През 1393 г. в [[Зноймо]] е сключено споразумение за взаимна защита между него, маркграф Йобст Моравски, унгарския крал [[Сигизмунд]] и маркграфа [[Вилхелм I (Майсен)|Вилхелм I фон Мейсен]], което е насочено срещу крал Вацлав. През пролетта на 1394 година към съюза се включва граф [[Еберхард III (граф на Вюртемберг)|Еберхард III Вюртемберг]] и четиринадесет швабски имперски града. <ref>Alois Niederstätter: Österreichische Geschichte 1278–1411. Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Verlag Ueberreuter, Wien 2001, S. 190 und 192</ref> Този конфликт вероятно е за свалянето на придворния управител на [[Албрехт Йохан I фон Лихтенщайн|Албрехт Йохан I фон Лихтенщайн]].
 
=== Резиденции и пътувания ===
Херцог Албрехт остава в град Виена през по-голямата част от живота си, предпочитаната от него резиденция е [[Хофбург]] в околностите на Виена. Замъкът в [[Лаксенбург]] близо до Виена, който баща му вече е придобил, е превърнат от него в ловна хижа и се смята за любимото му място за престой. Тук той пише завещанието си през август 1395г. Има доказателства, че заедно с Леополд III през декември 1366 година отива в Нюрнберг, за да се срещне с император Карл IV. Посещенията в Прага са свързани с първия му брак и приключват след смъртта на Елизабет Люксембургска през 1373 г.
 
През септември 1387 г. той пътува до Бургундия за сватбата на племенника си Леополд IV .<ref>[29]</ref>
=== Договор от Нойберг ===
Чрез договора от [[Абатство Нойберг|Нойберг]] от 25 септември 1379 г. Албрехт получава ''Австрия об и под Енс'' (без територията около [[Винер Нойщат]]) заедно със [[Залцкамергут]]. Така фамилията Хабсбурги се разделя на ''Леополдинска'' и ''Албертинска'' линии.
 
Line 53 ⟶ 68:
Албрехт умира в средата на подготовката за съвместна кампания с маркграф [[Йобст Моравски]] и унгарския крал [[Сигизмунд]] срещу крал [[Вацлав IV]] през август 1395 г. в Лаксенбург. Той намира своето последно място за почивка в херцогската крипта в катедралата „Свети Стефан“ във Виена.
 
Синът му [[Албрехт IV (Австрия)|Албрехт IV]] го наследява за Австрийското херцогство, въпреки че трябва да сподели властта със своя братовчед Вилхелм (Австрия) от рода Леополдините, който като най-възрастен мъж от семейството претендира за наследник на Албрехт като „глава на семейството“. Албрехт III основава албертинската линия на дом [[Хабсбурги]] изтичапрекъсва през 1457 г.година със смъртта на неговия правнук [[Владислав Посмъртни|Ладислав Постум]] .
 
== Източници ==