Адзельо: Разлика между версии

'''Адзѐльо''' ({{lang|it|Azeglio}}; {{lang|pms|Asèj}}, '''Азей''') е село и [[Административно деление на Италия|община]] в [[Метрополен град Торино]], регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия|Северна]] [[Италия]]. Разположено е на 260 m надморска височина. Към 1 януари 2020 г. населението на общината е 12501244 души, от които 73 са чужди граждани.<ref>{{Citation |title=Данни ISTAT |url=http://demo.istat.it/index.html |accessdate=2020-08-16 |archivedate=2020-05-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200503083522/http://www.demo.istat.it/index.html }}</ref>

Близо до общините Адзельо и село [[Вивероне]] се намират останките от наколно селище „ВИ„Ви. 1 Водоотводнителен канал“ (''Vi. 1 Emissario''), включено през 2011 г. в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство]].<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unescopalafitteitalia.beniculturali.it/index.php?it/103/i-siti-palafitticoli-italiani/19/vi1-emissario-viverone-biazeglio-to|заглавие=Vi.1-Emissario – Viverone (BI)/Azeglio (TO)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=октомври 2016|труд=www.unescopalafitteitalia.beniculturali.it/|език=it|архив_дата=|достъп_дата=28.5.2020}}</ref>

Граничи със следните осем общини: село [[Сетимо Ротаро]], село [[Пивероне]], село [[Албиано д'Ивреа]], село [[Каравино]], село [[Палацо Канавезе]], село [[Вивероне]], село [[Боленго]] и градчето [[Борго д'Але]].<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/piemonte/36-azeglio/|заглавие=Comune di Azeglio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Tutt'Italia.it|език=it|архив_дата=|достъп_дата=28.5.202017 юни 2021}}</ref>

От 2001 г. насам населението на Адзельо варира от 1250 души през 2019 г. до 1375 души през 2010 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/piemonte/36-azeglio/statistiche/popolazione-andamento-demografico/|заглавие=Popolazione Azeglio 2001 – 2019|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=1217 августюни 20Тутт-Италиа.ит2021}}</ref> Сред 73-те чужди граждани с постоянно местожителство в селото към 1 януари 2020 г. преобладават тези на [[Румъния]] – 5759 души. Там не, живеята български граждани липсват.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/piemonte/36-azeglio/statistiche/cittadini-stranieri-2019/|заглавие=Cittadini stranieri Azeglio 2019|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Tutt'Italia.it|архив_дата=28.7.2020|достъп_дата=17 юни 2021}}</ref>

[[Файл:Azeglio Castello Palazzo.jpg|мини|Замък на Адзельо|alt=|ляво|245x245пкс]]

ТойЗамъкът (''Castello di Azeglio'') е символ на [[феодал]]ната власт и се намира на хълм над селището. Реставриран е в английски [[Неоготика|неоготически]] стил от 19 век.<ref name=":6" /> Заобиколен е от парк с вековни дървета, растения, овощни градини и лозя от сорта Ербалуче ди [[Калузо]]. Северозападната му част е най-стара: тя датира от [[Средновековие]]то и от този период се виждат белези от масивна архитектура. Фасадата е обърната на югоизток и е изградена и преустроена в различни епохи. Замъкът е принадлежал на героя от [[Рисорджименто]] [[Масимо д'Адзельо]], роднина на сем. Аркур, което го притежава днес и го е превърнало в център на винения бизнес със сорта Ербалуче от Калузо в трите му различни вариации: стабилно бяло, искрящо и пасито.<ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.castellodiazeglio.it/il-castello|заглавие=Il Castello|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Castello di Azeglio.it|език=it|архив_дата=|достъп_дата=3.1.2020}}</ref>

ТяЦърквата (''Chiesa Parrocchiale di San Martino'') е проектирана от инж. Филипо Кастели през 1784 г. и е построена през 1787 – 1790 г. в [[барокова архитектура|бароков]] и в [[рококо]] стил върху вече съществуващата църква на Свети Мартин. По-късно църквата е посветена и на френския епископ и [[абат]] Деодат от [[Блоа]] от 6 век.<br>Църквата има голяма [[Неокласическа архитектура|неокласическа]] [[фасада]], интериорът ѝ е богат на мраморни [[олтар]]и и [[колони]], а [[камбанария]]та ѝ е завършена много по-късно. Тя има обособени пространства, разположени над корниза, свързани с проходи с близкия замък, което е позволявало на неговите обитатели да присъстват на службите, без да бъдат наблюдавани.<ref name=":9" /><br>В нея през 1821 г. е поставен орган, дело на братята Сераси от [[Бергамо]]. Той е многократно променян през 20 век с добавяне на клавиши, но през 2004 г. се взима решение той да се върне в първоначалния му вид.<ref name=":9" />

ПостроеноКметството (''Municipio di Azeglio'') е построено е през 1860 г. и има голям [[портик]], през които се влиза в старата част на селото – Борго Франко. На ъгъла му, вследствие на събарянето през 1807 г. на опасна кула от 14 век, е преустроена сегашната камбанария. Нейната последна част от 63 м е завършена в периода 1897 – 1910 г. На площада има полубюст на държавника Масимо д'Адзельо.

Национален паметник на културата, споменатсветилището (''Santuario di San Antonio Abate di Monte Perosio'') е споменато в документи от 1231 г. Към него е имало приют за поклонници, пътуващи по Виа Ромеа – част от поклонническия път [[Via Francigena|Виа Франчиджена]]. Името му идва от Болничния орден на Св. [[Антоний Велики|Антоний]]. Болницата на Свети Антоний юридически е зависела от [[Аличе Кастело|Аличе]]. През 1319 г. тя преминава към [[Верчели]], който управлява Аличе, но здравно зависи от Болницата на 21-те в [[Ивреа]].<ref name=":3" /><br>Приютите от този тип остават активни до [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като Камбрези]] през [[1559]] г., когато Болницата на 21-те е съборена. След това светилището преминава към енорията на Адзельо, превръщайки се в място на отшелничество и през 1679 г. става седалище на Почитаемото братство на Свети Антоний Абат, състоящо се от 100 събратя. През 1953 г. Дон А. Николоти инициира реставрационна дейност, благодарение на която са запазени древните стенописи върху [[Апсида|апсидната]] стена и [[фасада]]та с [[портик]], поддържана от четири колони с дървен портал (премахнат през 1971 г.) – вероятно дело на брат Джироламо. Настоящият [[олтар]] е от 1956 г., подобно на двете големи помещения към църквата.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.santantonioabate.afom.it/azeglio-to-santuario-di-san-antonio-abate-di-monte-perosio/|заглавие=AZEGLIO (To). Santuario di San Antonio Abate di Monte Perosio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=www.santantonioabate.afom.it/|език=it|архив_дата=|достъп_дата=2.1.2020}}</ref>

Селището (''Sito Palafitticolo'') е част от „Праисторическите наколни местности на Алпийската дъга“ – обект на [[ЮНЕСКО]]. Представлява останки от 5000 стълба на наколно селище от средната [[бронзова епоха]] (между 1650 и 1350 г. пр.н.е.) с диаметър от ок. 70 м на брега на [[Вивероне (езеро)|езерото Вивероне]]. Останките се намират между общините [[Вивероне]] и Адзельо, на границата между [[Биела (провинция)|провинции Биела]] и [[Метрополен град Торино]], на 70 м от единствения изкуствен водоотводен канал на езерото Вивероне. Те са под 2 – 3 метра вода в район на блата, ливади и тополи, който е защитен от специфични италиански и европейски стандарти за опазване на околната среда.<br>Колибите, оградите и пътеките са от дърво. Вътре в селото има жилища и кошари за животни, а двете огради около него са пресечени от дълга пътека, идваща от континенталната част. Множеството открити находки (мечове, брадви, фиби за коса и други женски орнаменти) се съхраняват в [[Музей на Античността (Торино)|Музея на Античността на Торино]] и в Музея на територията на [[Биела]].<ref name=":1" /><ref name=":7">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.casa.movimentolento.it/it/resource/poi/sito-palafitticolo-azeglio/|заглавие=Sito Palafitticolo – Azeglio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=La Casa del Movimento Lento|език=it|архив_дата=|достъп_дата=2.1.2020}}</ref>

ТойЗамъкът (''Castellazzo'') е построен през 11 век и се характеризира с голяма кренелирана кула, обградена от огромна правоъгълна постройка. На приземния етаж се намира система от стени тип „рибена кост“.

* Св. Анна –(''S. Anna'') - в район Калчинарла, с неизвестна дата на построяване. Построена е като заместител на т. нар. ''celle'' (букв. от [[Италиански език|итал]]. „килии“) –- вид селски църквички. Има един [[неф]] с [[апсида]]лна част, която е свързана от южната страна с по-ниско от самата църква помещение, бивша [[сакристия]]. В църквичката е имало [[барок]]ов дървен [[олтар]] от 17 век с мистериите на Св. Броеница, идващ от енорийската църква;

* Св. Карл –(''S. Carlo'') - [[Неф|еднокорабна]] църква от 1651 г. с правоъгълна [[апсида]] с бял мраморен [[олтар]]. От края на 17 век е църква на Братството на Св. Йоан Кръстител. Претърпява редица промени през вековете, като напр. появата на два овални прозореца на фасадата с [[фронтон]]. Отвън в тимпана на фасадата има изображение с неизвестна датировка на Всемогъщия бог между облаци и ангели. Вероятно църквата носи името си от посещението на Св. Карл Боромей.

* Мадона от Лурдес –(''Madonna di Lourdes'') - в подселище Ле Пиане. Построена е през 1925 г. по случай края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Има един [[неф]], а в [[апсида]]лната си част има реконструкция на известната пещера – знак за дълбоката преданост на жителите към Мадоната от Лурдес, на която е посветена църквата;

* Св. Грат –(''S. Grato'') - малка църква с оригинална кръгла форма и с неизвестна датировка, спомената през 16 век. Пази мощите на Св. Грат под олтара; в нея дотогава се провеждат т. нар. „рогации“ –- 9-дневни молитви за обилни дъждове и посеви;

* Св. Рох –(''S. Rocco'') - от преди 12 век и в лошо състояние; построена в стил, подобен на този на Светилището на Св. Антоний – с [[портик]] в каменни колони;

* Блажената Дева на милосърдието –(''Beata Vergine delle Grazie'') - в подселище Побия, от 1850 г. През 1911 г. дървеният ѝ олтар е заменен с мраморен, а малко по-късно са добавени и двата странични олтара, посветени на Св. Йосиф и на Душите на [[Чистилище]]то. През 1879 е построена и камбанарията.

* Екомузей на столовете и на машините за слама, (''Ecomuseo dei seggiolai e delle impagliatrici'') - безплатен, с предварително записване

* Католическа енорийска църква „Св. Максим епископ“ (''Parrocchia di San Martino Vescovo''), от 1787 – 1790 г.

* Католическа църква „Св. Мартин“ (''Chiesa di San Martino''), от 18 век на основата на старата енорийска църква от преди 1194 г. До 14 век е енорийска църква<ref name=":9" />

* Католическо светилище „Св. Антоний Абат на хълма Перозио“ (''Santuario di S. Antonio Abate di Monte Perosio''), от 12 век

* Католически параклис „Св. Грат“ (''Cappella di San Grato''), вероятно от 16 век

* Католически параклис „Св. Анна“ (''Cappella di Sant'Anna''), в район Калчинарла, неизв. датировка

* Католически параклис „Св. Карл“ (''Cappella di San Carlo''), от 1651 г.

* Католически параклис „Мадоната от Лурд“ (''Cappella della Madonna di Lourdes''), в подселище Ле Пиане, от 19 век

* Католически параклис „Св. Рох“ (''Cappella di San Rocco''), извън Порта д'Ареко в посока [[Албиано д'Ивреа]], преди 1600 г.

* Католическа енорийска църква „Мадоната на снега“ (''Parocchia della Madonna della Neve''), в подселище Побия<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://digilander.libero.it/artev/It/arte.html#chiesette|заглавие=Patrimonio parrocchiale di Azeglio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=ArteV|език=it|архив_дата=|достъп_дата=20.5.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://necrologie.lastampa.it/chiese?utf8=✓&name=azeglio&button=&ordina=|заглавие=Chiese e luoghi di culto|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=La Stampa Necrologie|език=it|архив_дата=|достъп_дата=3.1.2020}}</ref>

* Аматьорски футболен тим „Адзельо Калчо“ (''F.C.D: Azegio Calcio'' <ref>''[https://www.facebook.com/fcdazeglio/ F.C.D. Azeglio Calcio]'' Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.</ref>)

* Аматьорски женски футболен тим „Адзельо Ивреа“ (''A.S.D: Azeglio Ivrea'' <ref>''[https://azeglioivrea.wixsite.com/azeglioivrea A.S.D: Azeglio Ivrea]'' Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.</ref>)

* [[Масимо д'Адзельо|Масимо Тапарели д'Адзельо]] (* 24 октомври 1798 г., [[Торино]] † 15 януари 1866 г., пак там). Подписва се „д'Адзельо“ или „Адзелио“ в безбройните актове, които демонстрират широтата на култивираните му интереси и дейността му на държавник (председател на Министерския съвет на Субалпийския парламент от 1850 г. до 1852 г. и губернатор на [[Милано]] през 1860 г.), дипломат, художник и писател. Въпреки интересите си и широкото поле на действие, той винаги е емоционално свързан с Адзельо. В „Моите спомени“ той пише: „Това е селище на добри и хубави хора от такава кръв (малко раздразнителна, но добра), която ние от [[Канавезе]] твърдим, че имаме. С това се гордея малко, защото... строго погледнато, моите родители са от [[Савиляно]],... но много красиви спомени ме свързват с жителите на Адзельо и те от своя страна ме обичат толкова много, че няма да могат да ме наранят, ако им кажа нещо, въпреки че семейството ми заради жени и само за няколко поколения е станало собственик на техния замък“. След смъртта на баща си Масимо наследява замъка в Адзельо и прекарва кратки, но интензивни моменти там. В тишината на селските райони той възобновява писането на „Еторе Фиерамоска“, който се радва на голям отзвук в средите, в които се поддържа идеалът за свободна и обединена Италия. Паметникът на държавника (бюст) се намира на Главния площад на селото.<ref name=":0" />

* Луиджи Чезаре Болеа (''Luigi Cesare Bollea''; * 25 декември 1877 † 26 ноември 1934 [[Торино]]) – италиански историк