Алие (Италия): Разлика между версии

'''Алиѐ''' ({{lang|it|Agliè}}; {{lang|pms|Ajè}}, '''Айе''') е малък град и [[Административно деление на Италия|община]] в [[Метрополен град Торино]], регион [[Пиемонт]], [[Северна Италия|Северна]] [[Италия]]. Разположен е на 315 m надморска височина. Към 1 януари 2020 г. населението на общината е 26382621 души, от които 276269 са чужди граждани.<ref>{{Citation |title=Данни ISTAT |url=http://demo.istat.it/index.html |accessdate=2020-08-16 |archivedate=2020-05-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200503083522/http://www.demo.istat.it/index.html }}</ref>

Алие има 2 подселища: Мадона деле Грацие (''Madonna Delle Grazie'') и Санта Мария-Санграто (''Santa Maria-Sangrato'') и следните местности: Кашине Бернардини (C''ascine Bernardini''), Кашине Луизета (''Cascine Luisetta''), Кашине Малезина (''Cascine Malesina''), Кашине Оберто (''Cascine Oberto''), Кашине Рико (Cascine Ricco), Кашине Волпати (''Cascine Volpatti''), частен път Брунета (''Strada Privata Brunetta'').<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/piemonte/16-aglie/|заглавие=Agliè|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Tutt'Italia.it|език=it|архив_дата=|достъп_дата=29.5.2020}}</ref>

От 2001 г. насам населението на Алие варира от 2529 души през 2002 г. до 2708 души през 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/piemonte/16-aglie/statistiche/popolazione-andamento-demografico/|заглавие=Popolazione Agliè 2001-2019|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Tutt'Italia.it|архив_дата=|достъп_дата=12 август 2020}}</ref> Сред 276269-те чужди граждани с постоянно местожителство там към 31 декември 2019 г. преобладават тези на [[Румъния]] – 153151 души и на [[Китай]] – 5552 души. ПоБългарски товаграждани време в Алие не живеят български гражданилипсват.<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/piemonte/16-aglie/statistiche/cittadini-stranieri-2019/|заглавие=Cittadini stranieri Agliè 2019|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Tutt'Italia.it|архив_дата=|достъп_дата=28.7.2020}}</ref>

В нач.началото на [[Втората световна война]] миланската тъкачна фабрика ''De Angeli-Frua'' има повече от 1500 служители в Алие. С кризата в текстилния сектор обаче тя затваря врати през 1952 г., за да бъде закупена през 1955 г. от [[Оливети]], който създава там високотехнологичен механичен бизнес. Събитията около Оливети и в електронния сектор влияят негативно върху града с драстично намаляване на броя на служителите в компанията. Все още има по-малки компании в техническия и в електронния сектор.<ref name=":0" />

ТоваВилата (''Villa Il Meleto'') е лятната резиденция и любимо място за отдих и творчество на известния италиански поет [[Гуидо Гоцано]], чийто род е от Алие. Вилата е построена в средата на 18 век и преди Гоцано е притежание на италианския сенатор Масимо Маутино, който я подарява на дъщеря си по случай сватбата ѝ.<ref name=":3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.guidatorino.com/villa-il-meleto-aglie-gozzano/|заглавие=Villa Il Meleto: la casa-museo di Gozzano ad Agliè tra romantici giardini, ricordi e poesie|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Guida torino|език=it|архив_дата=|достъп_дата=29.5.2020}}</ref><br>Вилата, така както изглежда днес, е резултат от разкрасителните работи, което Гоцано прави през 1904 г., очарован от френския [[Сецесион|стил Либерти]]. Тя има малка градина и входна алея, покрай която се вие ябълкова градина, от която идва и името ѝ.<ref name=":0" /><br>През 1912 г. вилата е продадена на местен селянин, а Гоцано си запазва правото на обитаване. През 1945 г. тя е закупена от г-жа Гати Франкини, която се постарава да издири оригиналните мебели. През 1972 г. тя става собственост на д-р Конриери, който я реставрира във вида ѝ от времето на Гоцано.<ref name=":3" /><br>Известната всекидневна на баба Надежда (''Nonna Speranza''), декорирана в стил [[Ар нуво]], е обезсмъртена в стихотворението на Гоцано „Приятелката на баба Надежда“. Днес е възможно да се посети градината и самата вила, вкл. и всекидневната на Nonna Speranza, трапезарията, кабинетът с библиотеката и спалнята на поета с колекциите му от пеперуди и от сувенири от пътуванията му в [[Ориент]]а.<ref name=":3" /><ref>{{Цитат книга|last=Conrieri|first=Lilita|title=Un poeta in viaggio da Torino al Meleto di Agliè|year=2007|month=|publisher=Daniela Piazza Editore|location=Torino|lang=it|isbn=|pages=}}</ref><br>Близо до вилата има малко езеро и барака, където Гоцано обичал да се отбива и да пише.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/villa-il-meleto-casa-di-guido-gozzano-7404-1-24380bb3c2a3d85467382d8a22d07221|заглавие=Villa „Il Meleto“ (Casa di Guido Gozzano)|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=22.12.2019}}</ref>

Сегашната сграда на църквата (''Chiesa Parrocchiale della Madonna della Neve e San Massimo'') е построена през 1773 г. по проект на Иняцио Бираго ди Боргаро и е осветена на 14 септември 1777 г. с името „Мадоната на снега“. Понастоящем тя е посветена на [[Патрон (покровител)|патрона]] на Алие – [[Свети Максим от Риес]], чиито мощи се съхраняват в малка [[урна]] върху [[олтар]]а.<br>Благодарение на фините [[гипс]]ови орнаменти – дело на Болина се постига движение на линии и [[Светлосянка|светлосенки]] в сводовете, в рамките на прозорците и в [[капител]]ите на църквата. Планът ѝ е латински кръст с един [[неф]]. На височината на [[трансепт]]а, в центъра, има нов олтар, обърнат към богомолците, крепен от четири позлатени дървени ангела. Платното зад Главния олтар изобразява [[Богородица|Мадоната]] и [[Младенец]]а, заобиколени от ангели: един от тях ѝ предлага модел на римската [[базилика]] [[Санта Мария Маджоре]], наречена според традицията „снежна“. [[Балдахин]]ът над Главния олтар е от 1877 г. и е с [[Хералдика|гербовете]] на Община Алие и на [[Савойска династия|Савойската династия]]. От дясната страна на [[Презвитерий|презвитериума]] има [[Орган (музика)|орган]]. В трансепта отляво има три олтара: на Мадоната на Броеницата, на жителите на Алие и на [[Непорочно зачатие|Непорочното зачатие]], а отдясно са олтарите на [[епископ]] [[Свети Максим от Риес]], на Св. [[Джовани Боско]] и на Св. [[Лудовико Гонзага]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/parrocchiale-di-san-massimo-2857-1-7287771a4e732187bc13ffb9b62b8fd6|заглавие=Chiesa di San Gaudenzio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=21.12.2019}}</ref>

ПостроенаЦърквата (''Chiesa di Santa Marta'') е построена през 1730 г. по проект на местния архитект Костанцо Микела на мястото на предходна, негодна за употреба църква. Тя е в [[Барокова архитектура|къснобароков]] [[пиемонт]]ски стил.<br>Външното моделиране не следва вътрешното, а има своя собствена логика, свързана с обкръжаващата среда. Структурата се характеризира с елегантната простота на [[пиемонт]]ската [[теракота]], обогатена с полихромна [[емайл]]ирана теракота от [[Кастеламонте]]. На лявата страна на църквата се намира триъгълна [[камбанария]] от 1787 г. – дело на Джузепе Доменико Морано по проект на арх. Микела.<br>Във вътрешността на църквата гипсовата замазка с нейната бяла дървена скулптура и обзавеждане има не само [[Декоративно изкуство|декоративна]], но и архитектурна стойност – нещо нетипично за италианската [[архитектура]] от онова време, но често срещано в [[Испания|испанската]]. [[Интериор]]ът е разделен на определени пространства: зона за вярващите с два [[олтар]]а и трибуна към портала за презвитериума, [[Презвитерий|презвитериум]], трибуни за асоциираните към братството, [[сакристия]], дървен презвитериум за събратята, до който се достига през две полукръгли странични каменни стълбища. И обзавеждането е част от архитектурата на църквата: в него изпъква централната икона с [[Успение Богородично]], Св. Марта със змея и [[Йоан Кръстител|Св. Йоан Кръстител]] в богато лакирана позлатена дървена рамка – дело на скулптора Джузепе Арджентера от [[Ивреа]]; интерес представлява и копието на Пресветата Плащаница от 1708 г. – дело на Фантинус.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/chiesa-di-santa-marta-2642-1-96e9d8d66ccd3f4c7bd4eaf336bad850|заглавие=Chiesa di Santa Marta|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Ivrea|език=it|архив_дата=|достъп_дата=22.12.2019}}</ref>

НамираСветилиящето (''Santuario Santa Maria della Rotonda'') се намира се на хълма Макуняно, в подселище Санта Марта и е посветено на [[Богородица]]. Според преданието първоначално е бил [[Езичество|езически]] храм на богинята на лова [[Диана (богиня)|Диана]]. В [[Римска империя|римския]] период е изградено из основи с централна симетрия, подобно на ранните християнски [[Баптистерий|баптистерии]], и именно тази форма дава името му. Монасите го правят [[приорат]], но през 1600 г. го изоставят поради [[чума]]та. През 1585 г. е обикновен [[параклис]] с кръгла форма в лошо състояние. В края на 18 век дон Джовани Галинати възстановява църквата, като са съборени последните останки от предходната обител. От 1929 г. тя е поверена на [[Доминикански орден|Доминиканския орден]]. Към 2019 г. в нея се помещава общност на бивши [[Наркомания|наркозависими]].<br>Интериорът е със запазена първоначална форма. На главния [[олтар]] има икона на Опечалената Мадона с неизвестна датировка. На [[фасада]]та има голям кръгъл портал, рамкиран от четири подпори.<br>От оригиналната сграда е останала [[Романска архитектура|романска]] камбанария с висящи арки в центъра на сградата. Вдясно от нея има друга малка кръгла камбанария с камбана от епохата на дон Галинати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/santuario-santa-maria-della-rotonda-2859-1-094e5056697ed65701ea04779fb3a9a6|заглавие=Santuario Santa Maria della Rotonda|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=29.5.2020}}</ref>

НамираЦърквата (''Chiesa „I Tre Ciochè“, Santuario Madonna delle Grazie'') се намира в подселище Мадона деле Грацие. Според древната традиция недалеч от сегашната църква е имало стълб със стенопис на Богородица, който постепенно става малка църква. След 1659 г. земите на хълма Макуняно постепенно се населват и жителите, след като намират стенописа на Мадоната като единствен остатък от църквата, решават да изградят нова по-близо до Алие. В периода 1738 – 1746 г. се изгражда друга, още по-голяма църква. Проектът е поверен на местния архитект Костанцо Микела дела Диезе, който решава да включи съществуващата структура в новата сграда.<br>Вътрешността на църквата представлява латински кръст с два странични [[олтар]]а и две [[Сакристия|сакристии]]. Основният мраморен олтар е посветен на Пресвета [[Богородица|Дева Мария]] Снежна. В [[Презвитерий|презвитериума]] има древен стенопис на Мадоната, в дървена рамка. В десния олтар има икона на [[Троца|Пресвета Троица]] от 1815 г. с подпис Йосиф Киантор, а вляво – икона с Мадоната на ангелите. Мощите на [[Света Виктория|Св. Виктория]] все още са под олтарната трапеза. В ниша, вдясно от главния олтар, се намира дървената статуя на Мадоната на милосърдието, която се носи на литийно шествие всяка година.<br>Външната [[фасада]]та е подчертана от [[балюстрада]] и от особено увенчан [[Тамбур (подкуполен)|тамбур]]. Църквата се отличава и с двете си камбанарии и надкуполната кула, и именно тази характеристика дава името ѝ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/chiesa-i-tre-cioche-41162-1-c9e60fea732d139a365c04ebbfc8001e|заглавие=Chiesa „I Tre Ciochè“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=21.12.2019}}</ref>

В църквата (''Chiesa di San Gaudenzio'') е гробът на известния италиански поет [[Гуидо Гоцано]].<br>За първи път тя се споменава през 1329 г. като [[Енория|енорийска]] църква. В края на 16 век е затворена поради лошо състояние, а през втората половина на 17 век е реставрирана радикално и възприема вида, който откриваме и в нач. на 21 век.<br>На външната ѝ [[фасада]] има голям входен [[порта]]л между двойка [[Пиластър|пиластри]], над който е разположен древен кръгъл отвор. [[Тимпан (архитектура)|Тимпанът]] с [[Теракота|теракотената]] статуя на [[Свети Гауденций (Новара)|Св. Гауденций]] в центъра рамкира линейната фасада, от която наднича малка триъгълна [[камбанария]].<br>Вътре е запазена оригиналната [[Неф|еднокорабна]] структура с четири странични [[параклис]]а. На високия олтар се намира фино дървено [[Разпятието|Разпятие]] на скулптора Карло Джузепе Плура ди Лугано (1655 – 1737). В центъра на [[Презвитерий|презвитериума]] каменна плоча затваря подземната [[крипта]], където до 19 век са били погребвани енорийските свещеници на Алие. До 19 век първият параклис вдясно е на графовете Павиняно, а вторият – на сем. Маутино и сем. Данезио (там е гробът на Гоцано). На отсрещната страна на църквата, от ляво, се намират параклисите на сем. Биолето и на сем. Прола.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/chiesa-di-san-gaudenzio-41131-1-a2c419242970cd7577ab590bbdf82571|заглавие=Chiesa di San Gaudenzio|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=21.12.2019}}</ref>

Примитивният параклис (''Chiesa di San Grato''), посветен на [[Свети Грат (Аоста)|Св. Грат от Аоста]], датира от около края на 17 и нач. на 18 век. С течение на годините структурата претърпява различни промени: [[фасада]]та е от 18 век, а [[камбанария]]та – от 19 век.<br>Оригиналната му конструкция, включвана в последвалите разширения, все още се вижда частично в страничната част на сегашната църква, която гледа към улицата. Оцелелите рамки разкриват, че частта на юг първоначално е била основната фасада. Днес обаче църквата е обърната на изток и има два [[неф]]а, към които са прикрепени [[сакристия]]та и домът на [[капелан]]а.<br>Вътре изпъква фин [[барок]]ов олтар, над който има [[иконостас]] с изображението на [[Свети Грат (Аоста)|Св. Грат]], който заема пространството, принадлежало на стария параклис. Под олтарната [[трапеза]] има [[реликварий]] с [[мощи]]те на светеца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/chiesa-di-san-grato-41134-1-c99dfdf3f6ab24e507831124c015f80c|заглавие=Chiesa di San Grato|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=22.12.2019}}</ref>

ПостроенаЦърквата (''Chiesa di San Rocco'') е построена от жителите на Алие през първата половина на 17 век по случай края на голямата [[Чумни пандемии|чумна епидемия]] и е посветена на [[Свети Рох]], който през 14 век жертва живота си за лечението на болните от [[чума]]. От старата сграда, която е съборена през 1931 г., са запазени само дървената статуя на светията, централната икона и часовникът на камбанарията.<br>Новата сграда с нейния свод с видими подпорни конструкции имитира [[Неоромантизъм|неоромантичния стил]]. Вътре, отстрани на централния [[иконостас]], изобразяващ Мадоната, [[Йоан Кръстител|Св. Йоан Кръстител]], Св. Рох и [[Себастиан|Св. Себастиан]], има два стенописа с подпис Л. Пероне със [[Йосиф Обручник|Св. Йосиф]] отляво и Св. Гаетан Тиенски вдясно.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/chiesa-di-san-rocco-41133-1-cc9f46ad6f7561b913b67127bdce17bb|заглавие=Chiesa di San Roco|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=22.12.2019}}</ref>

ТоваЦтрквата (''Chiesa di Sant'Anna'') е [[Неф|еднокорабна]] църква ([[параклис]]) с варелен свод, вероятно от първата половина на 17 век –- собственост на сем. Маутино. Разположена в район на Алие на име ''Il Bioletto'' и е с оригиналната си структура, типична за почти всички параклиси в района.<br>Полукръглата ѝ [[апсида]] рамкира [[иконостас]]а с изображението на [[Богородица|Св. Богородица]], [[Анна (светица)|Св. Анна]], [[Франциск от Асизи|Св. Франциск от Асизи]] и Св. Карл.<br>Отвън се виждат малък преден [[портик]], подпорите на външната стена на [[апсида]]та и съвсем проста камбанария.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/cosa-vedere/chiesa-di-sant-anna-41132-1-5d35f1accedd3d485961a7d647a668a3|заглавие=Chiesa di Sant'Anna|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=22.12.2019}}</ref>

[[Файл:Pavignano.jpg|мини|Палат Факта или де Павиняно|231x231пкс]]

ПалатПалатът (''Palazzo Facta/ De Pavignano'') на три етажа от 1650 г., разположен срещу [[Херцогски замък на Алие|Замъка на Алие]] и до Енорийската църква. Първоначално е притежание на графовете Бардесоно де Павиняно, след това – на [[Савойска династия|Савоя]], а после – на Италианската държава. През 2017 г. след 7 търга и десетилетия изоставеност [[Италия|Държавата]] най-сетне да го продава на дружество от Торино за 300 хил. евро. Кметството, което навремето не е пожелало да закупи историческата сграда поради голямата сума, нужна за реставрация, се надява, че тя ще бъде подложена на такава от новите ѝ притежатели.<br>В подобно състояние се намира и друга историческа сграда, намираща се до предходната – триетажният Палат Бираго (''Palazzo Birago'') от 18 век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://lasentinella.gelocal.it/ivrea/cronaca/2017/05/31/news/venduto-palazzo-pavignano-dopo-sette-aste-andate-deserte-1.15422470|заглавие=Venduto Palazzo Pavignano dopo sette aste andate deserte|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=La Sentinella del Canvese|език=it|архив_дата=31.5.2017|достъп_дата=26.12.2019}}</ref><ref>{{Cite journal|last=|first=|date=|title=Agliè. Palazzo Pavignano venduto!|url=https://www.giornalelavoce.it/aglie-palazzo-pavignano-venduto-258526|journal=Giornale La Voce|language=it|volume=|pages=|accessdate=29.5.2020|via=}}</ref>

ОснованаФабриката (''Setificio di Agliè'') е основана е през 1736 г. от граф Джузепе Франко Сан Мартино – тогавашен собственик на [[феод]]а на Алие и на неговия [[Херцогски замък на Алие|замък]]. През втората половина на 18 век Алие става владение на Херцога на [[Шабле]], който през 1814 г. я продава на [[Торино|торинския]] [[банкер]] Микеланджело Бертини, в чието владение остава до нач. на 20 век, когато е затворена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://atlas.landscapefor.eu/category/artigianato/poi/16136-setificio-di-aglie/13813-il-setificio-di-aglie/|заглавие=Setificio di Agliè|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=AtlasFOR|език=it|архив_дата=|достъп_дата=29.5.2020}}</ref> Около средата на 18 век в нея работят вече 400 служителя.<ref name=":0" /><br>Издига се на брега на потока Малезина и има груба странична [[фасада]] с каменни ивици. Порталът от 18 век на пл. Сетифичо (''piazza Setificio'') е впечатляващ, и там е разположена теглилка, използвана и към 2019 г.

* Чаши сред звездите – панаир на виното и гастрономията (''Calici fra le stelle'' <ref>''[https://it-itwww.facebook.com/calicitralestelle/ Calici fratra le stelle]'' Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.</ref>). През 2019 г. е 6-ото му издание.

Историческите лозя на сорта Ербалуче се вият по хълмовете на Алие, култивирани върху характерната за района подпорна структура. Те са включени в маршрутите на „Кралските пътища на вината на [[Метрополен град Торино]]“Торино“ (''Strada Reale dei Vini Torinesi'' <ref>''[http://www.stradarealevinitorinesi.it/canavese/ Strada Reale dei Vini Torinesi]'' официална уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.</ref>).<br>От Ербалуче, сорт грозде, споменат още през 17 век, се произвеждат вината Caluso Passito [[DOC]] и Erbaluce di Caluso [[DOC]] от две различни реколти: първата от грозде, предназначено за сушене, следващата – от грозде за приготвяне на сухо бяло вино.<br>Извън Алие, в посока село [[Кучельо]], към подселище Сан Грато, се намират винарните на Алие (''Aziende vinicole alladiesi''). Там могат да се опитат вината Rosso Canavese, Rosato и Spumante Brut.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.aglie.to.it/it-it/vivere-il-comune/prodotti-tipici/vini-41168-1-20efd6f4362069f5c0d2e41af8a84fec|заглавие=Vini|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Comune di Agliè|език=it|архив_дата=|достъп_дата=27.5.2020}}</ref>

* Местен футболен клуб „Алие“ (''USD Agliè)''

* Спортна аматьорска асоциация „Аладиум“ (''Associazione Sportiva Dilettantistica „Alladium“'')

* Маратонски аматьорски клуб „Алдо Берардо“ (''GPD Aldo Berardo'' <ref>''[https://www.facebook.com/profile.php?id=100054550415473 GPD Aldo Berardo]'', Фейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.</ref>)

* Клуб за спортен риболов Аладиум (''Apsd Alladium'')

[[Файл:Filippo d'Aglié.jpg|мини|Граф Филипо Сан Мартино ди Алие|119x119px|ляво]]