Гаргантюа и Пантагрюел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 25:
== Сюжет ==
{{сюжет}}
[[Файл:RabelaisPentagruelTitlepage1571.jpg|мини|ляво260п|Титулна страница на „Гаргантюа и Пантагрюел“ ([[Лион]], 1571 г.)]]
Един от главните герои в романа „Гаргантюа и Пантагрюел“ е Пантагрюел. Той е син на 524-годишния Гаргантюа и Бадбек, която също е с голям ръст и бихме могли да наречем великанка. Героят на романа се ражда през година на голяма суша – което би могло да обясни и името му. Първоначално по този начин се казва едно дяволче от средновековните мистерии, което кара човек да се чувства жаден. Рабле кръщава с името на дяволчето сина на великана Гаргантюа. В поредицата Пантагрюел е представен като хармонична и всестранно развита личност. Той вярва в природата, разума и човека. Уравновесен и мъдър, той е монарх на страната Утопия. Отнася се спокойно и доброжелателно към всичко около себе си. Носител е на една интересна и особена жизнена философия, която писателят определя и нарича „пантагрюелизъм“. Още като дете Пантагрюел извършва куп велики дела, които без проблем бихме могил да наречем подвизи. Едно от които е например, че излиза от люлката си и разкъсва на парчета огромна мечка, без това да представлява някаква трудност за него. Юношата Пантагрюел обикаля из университетите, събирайки знания и се запознава и изучава различни науки. В Париж получава известното писмо на Гаргантюа и среща Панург. Чрез научните спорове и диспути, в които е много добър и няма равен, става известен и прочут. А способността му да решава трудни юридически казуси допринася за това. След това Пантагрюел напуска Париж, с цел да воюва с краля на дипсодите, който се опитва да превземе Утопия. Успява да ги победи заедно с още триста великани, които са облечени с каменни ризници. В четвъртата и петата книга Пантагрюел и спътниците му извършват необикновено пътешествие до оракула на Божествената Бутилка.
{{сюжет-край}}
Ред 32:
 
== Тълкуване и идеи на романа ==
[[Файл:Rabelais.jpg|мини|260п|Рабле, анонимна [[рисунка]] от [[17 век]]]]
Френският ренесансов писател Франсоа Рабле обхваща изцяло своята епоха и в неговото произведение отражение намират важни обществено-политически събития, ситуации и конфликти от личен или обществен характер. Като най-важен в романа изпъква проблемът за човека, който е изобразен от гледна точка на хуманизма. Според автора човек не се ражда само добър или само лош. Животът е този, който по-късно го дооформя като личност. Такъв поглед върху човека е в пълно противоречие с църковно-християнския мироглед, според който по начало човек е склонен към злото. Затова му трябва ръководител в живота и това може да бъде само църквата. „Човек струва толкова, колкото сам себе си цени“ – казва на едно място Пантагрюел. Рабле също знае, че е необходим ръководител на човека в живота, но според него е необходимо правилно, естествено и ново възпитание, съобразно с човешката природа. Франсоа Рабле вярва и в науката и включва в романа и отношението си към нея. Песен за познанието той е излял в писмото на Гаргантюа до Пантагрюел, който се учи в Париж: „Сега науките са възстановени, възродени са езиците: който не знае гръцки, не може да се нарече учен – също така еврейски, халдейски, латински....Жените и девойките – и те се стремят към знания – този източник на слава, тази манна небесна“. За Рабле новото време има нужда от нови хора, образовани и възпитани по нов начин, а именно в духа на хуманизма. Авторът изразява в романа и отношението си към войната и към мира като принципи, назовавайки причините или по-скоро – глупавите поводи за феодалните войни. В писмо да Гаргантюа баща му пише: „Аз нямам намерение да разпалвам, но да омиротворявам; не да нападам, а да се отбранявам, не да завоювам, но да защитавам моите верни поданици“.