Страмбино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 53:
Кметствотo на Страмбино (''Il Palazzo del Comune''), от [[Неокласическа архитектура|неокласическата]] епоха, е една от най-големите и разкошни общински сгради в района на [[Канавезе]]. То е приписвано на Франческо Мартели и е проектирано през 1819 г. Строителните работи обаче продължават дълго. Сградата в сегашния ѝ вид датира от [[1862]] г.
Първо е построено крилото, вървящо от север на юг, което ограничава сегашния площад от западната страна. Става въпрос за разширяване и обновяване на вече съществуващи сгради, закупени от
В тази фаза камбанарията се издига само до височината на покрива. Едва през 1862 г. тя е повдигната с още 24,50 метра над нивото на [[Корниз|корниза]] и след разрушаването на общинската кула, присъединена към Енорийската църква през 1865 г., камбаните са пренесени там.
=== Енорийска църква „Св. св. Михаил и Солутор“ ===
Конструкцията на сградата е необичайна: мощни тухлени завеси, сред които се открояват единични подпори, подчертават, заедно с тънката камбанария, издигането на сградата нагоре. Същите обеми, в тухлено червен цвят, създават и особена игра на светлосенки, които подчертават вертикалността на сградата.
Ред 64:
[[Интериор|Интериорът]] е с форма на венче с венчелистчета. Централното тяло, четирите странични параклиса и атриумът са с [[Елипса|елипсовидна]] форма, а [[Презвитерий|презвитерият]] е с кръгъл план. От него се влиза в осмоъгълния [[параклис]] на Мадоната на Молитвената броеница през две странични стълби. Широкото и хармонично движение на пространствата се подчертава от пластичността на гипсовите орнаменти: черупки, свитъци, рамки, [[Ниша|ниши]], [[Фриз|фризове]] се осветяват от светлината, проникваща през гигантските прозорци. Наред с пищната [[Барокова архитектура|барокова]] украса на централната зала, в параклиса на Молитвената броеница е налице бурно хроматично богатство, където в някои [[Релеф (скулптура)|барелефи]] се отличава [[Неокласическа архитектура|неокласическата]] намеса на Фердинандо Бонсиньоре.
„Странността“ на планиметрията на сградата, която има формата на жаба, е в унисон с бароковите фантазии, в частност - [[Пиемонт|пиемонтски]], които търсят все по-нови и оригинални конфигурации. Тя обобщава в края на 18 век всички големи произведения
Енорийската църква на Страмбино е обявена от Италианския фонд за околната среда (FAI) за национален паметник. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.comune.strambino.to.it/le-chiese.html|заглавие=Le chiese|достъп_дата=17 юни 2021}}</ref>
Ред 71:
Църквата на дисциплинираните (''Chiesa dei Disciplinati''), по-известна като Братство на Св. Франциск и Св. Марта (''Confraternita di San Francesco e Santa Marta''), е построена през [[17 век]] върху предишния [[Ораторий|ораториум]] на Дисциплинираните на Св. Марта.
Тя се откроява
През последните два века църквата претърпява няколко фази на интервенция, които променят, поне отчасти, общото ѝ оформление. Добавени са нов олтар, дървен хор и [[Орган (музика)|орган]] на Сераси, и нови декорации по свода и стените. Самата фасада е реставрирана през 1862 г., като се променят цветовете от розово на синьо и се вмъкват нови статуи, [[Корниз|корнизи]] и [[Пиластър|пиластри]].
Ред 80:
Църквата (''Chiesa di Santa Maria delle Vigne'') е разположена в местността Романело. Навремето се е намирала след лозя, които към 2020 г. вече са на юг - на терена пред сградата.
Нейното съществуване е документирано още през 1223 г. Сградата ѝ е реставрирана в средата на 16 век, което е видно във фасадата, организирана в два един над друг реда: долната част все още напомня за [[Ренесансова архитектура|ренесансовия]] стил, а горната - за [[Барокова архитектура|бароков]]. През последните години са сменени бароковото стъкла, пострадали от градушка.<ref name=":1" />
== Източници ==
| |||